|
|
| Тема |
 за някой |
|
| Автор | самотата (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 11.09.00 09:38 |
|
|
|
Ще разтворя гръдта си
И ще изтръгна сърцето,което тупти.
То не ми е нужно вече
От него само ме боли.
Ще го нарежа на пърченца
Както бе разбито всеки път
И после ще го смеля;
Неискам някой ден, подтикната от глупава надежда,
Частите да му събирам пак.
И свободна ще поема в гадния живот.
И няма да усещам вече болка
И няма да стоя с разплакани очи.
Душата ще си я затворя, зад каменни стени.
И от погледа ми искрен ще останат само-красивите очи!
Но те не ще обичат никой, на никой няма да шептят,
Ще бъдат простичко красиви,
Но безизразни без плам!
Тогава ще живея аз щастлива,
Без любов, без нужда да обичам.
Ще бръкна и в мозъка дори, за да извадя онзи регулатор,
Който би могъл да върне в мен онази глупава надежда,
Която крепи ме всеки ден.
Него по реката ще го пусна, течението да го отнесе
И превърната на нищо животът ми ще продължи!
С тълпата ще се слея и няма да ме забелязват веч,
А аз щастлива ще живея - осъкатена като всички тях!
Няма стихове да пиша,
Няма да мечтая с дни,
Няма да съм тъжна и ридая,
Няма никога вече да боли!
Няма да обичам и да чувствам,
Няма сълзи да обливат моите страни,
Аз просто ще живея и нивга вече няма да творя!!!!!!!
| |
| |
| 
|
|
