Язък че не мога да си свирукам, бря - - ми само се заплесвам в облачета, дръвчета - кучешки колибки :))))) Това е то младостта. И усещането да ядеш шоколад, и си угаждаш с плодов сок :) Но нали човек все си остава с двете очи, и все през тях само може да гледа .. И няма възрасти, години - няма. Все същите очи гледат, все същите две. Есенната тъга навън е моята радост вътре - явно криволича - финтовете на цигарения дим над чашата ми с мляко ми се смеят - любовта е лудост - това е някакъв филмов фестивал с хубави филми - ЛУДА СЪМ :)))))))))))))))) Какво от това че усмивката ми блести, не си боядисвам косата и се радвам на всеки срещнат познат на улицата като дете на захарен памук :))) Ще става веселба днес вкъщи - отивам да вържа панделки на пердетата :))))))))))))