Милена, какво стана с теб? Какво стана с приказката за Алиса? Ти имаш чувствителна душа и умееш по някакъв неочакван, естетически издържан начин да изразяваш толкова много чувства, преживявания! Ти ни предостави едно чудно есе! Нека приказката продължи! Може да откриеш този, който също като теб има лирична душа и ако си сама, да споделиш с него чувствата си, да се отвори пред теб един необятен простор от изживявания, емоции, породени от НЕГО, от вашата взаимна близост. Тогава и зокума, и Кънчо, и Маня ще придобият нов смисъл - те ще ти напомнят за кратките писъмца преди да срещнеш този, когото си търсила. Тогава вече ще се почувствуваш истинска Алиса в един чуден - нека даже го наречем прекрасен - свят. И няма да бъде само приказка.