Глава първа. Компютърен модел. - Шефе, в ръцете ни е. Компютърният модел сработи, успяхме да съберем всички данни. Засада на магистралата. Или ще спре или ще го направим на решето - младият капитан се задъхваше от вълнение - просто няма накъде да бяга, няма къде да се скрие, този път ще го спипаме. - Сигурен ли си в модела си? - началникът харесваше младия си подчинен, амбициозността му, желанието му да свърши на всяка цена възложената работа до край и то по най-блестящия начин, но знаеше, че младостта му не му позволява винаги да гледа трезво на нещата, а амбициозността и желанието за победа на всяка цена, често го карат да прибързва и понякога, макар и рядко да изпуска някоя, на пръв поглед съвсем несъществена дреболия, която да се окаже в края на краищата препъни-камък. - Абсолютно шефе, в модела са вкарани всички известни ни данни за убиеца, психолозите създадоха негов емоционален портрет, чертите от който също сме напъхали в машината. Всичко, … абсолютно всичко… Ще дойдете ли да видите? - Да, разбира се, но ще ми поясниш ли принципа на този модел? Не вярвам много-много на компютрите ви. Аз съм си малко старомоден и консервативен човек, признавам си го. Нещо повече, малко ме плашат, даже отказвам да ми инсталират такъв в кабинета. - Ами това е нещо като компютърна игра, но поведението на героите се определя от компютъра на база данните за реалния им прототип, с които разполагаме. Програмата е най-нова разработка и позволява да се моделира поведението на човек в различни ситуации, в зависимост от характера, стереотипите му, начините му на поведение и т.н. С колкото повече данни разполагаме, толкова по-точно е моделирането, а за този килър вече сме натрупали доста. Именно затова съм сигурен, че ще клъвне и ще постъпи точно така, като предвижда компютъра, а следователно ще е наш. - Добре, хайде да видим - каза началникът и тръгна към след капитана. Компютърният модел, наистина беше впечатляващ и отчиташе всички подробности. Магистралата беше идеалното място за засада, защото беше сравнително ненатоварена и лесно можеха да елиминират опасността от случайни жертви. - Значи според теб, той няма да спре, а напротив ще кара максимално бързо и ще трябва да го разстрелваме в колата му? - Да, шефе, според психолозите в момента той е в емоционален срив, инстинктът му за самосъхранение е притъпен до крайност, почти е загубил интерес към живота и се движи като по инерция. Не изключват възможността за самоубийство. Чувства се безкрайно самотен, след като е изпратил приятелката си - бившата проститутка в чужбина. Освен това да спре и да бъде хванат за него е много по-зле от това да е мъртъв. Добрахме се до много впечатляващи данни за досегашния му живот, които психолозите анализираха и изясниха много неща, касаещи характера му и начина му на мислене, ценностната му система. Естествено натъпкахме всичко това в модела… - Ех, защо не ми направите и на мене един такъв модел, дето да ми каже какво да правя - помисли си началникът. Задънената улица на личния му живот го подтискаше все повече и повече. Скоро, съвсем скоро тя трябваше да замине и ума му не можеше да побере какво щеше да представлява животът му без нея. Нямаше право да я лиши от възможността да специализира, нямаше право да я задържа насила до себе си, а не можеше да живее без нея. Изведнъж си спомни фразата, изписана на малка керамична плочка, която видя в едно малко магазинче за сувенири, в което беше надникнал, търсейки подарък за нея. "Ако обичаш някого, то пусни го да си отиде и ако той след това се завърне, то знай, че ще е твой цял живот". - Да я пусна, но как? Как да живея, когато любовта ми към нея ме е обсебила дотолкова, че тя се е превърнала в смисъл на живота ми. Зная, че не биваше да го допускам, но нищо не можех да направя със себе си. Обичам я, обичам я до полуда… Господи, защо няма един такъв умен компютърен модел и за мен? Най-неприятното е, че тя също се разкъсва и терзае от мисълта за предстоящата раздяла, заради направения вече избор, заради това, че ме наранява. Защо, защо не стане някакво чудо, което да постави нещата по местата им? Или пък да ги преподреди, ако те са по местата си в момента? - Е, шефе, какво мислите сега - повтори капитанът, разбирайки по разсеяния и разконцентриран поглед на началника си, че в момента не е тук. Харесваше шефа си, въпреки, че не одобряваше някои от чертите и постъпките му. Най-много го учудваше, как този толкова сериозен и твърд, почти железен човек си беше позволил една дотолкова странна връзка с някаква си репортерка, почти хлапачка. Че беше чаровница - чаровница беше, невероятна чаровница, но чак пък толкова да му е завъртяла главата. - Наистина е впечатляващо. Поздравявам ви и благодаря на целия екип за усилията. Иска ми се да вярвам че сте предвидили всичко и ще дам заповед за организиране на операцията, по сценария на вашия умен компютър, макар че честно да си кажа, мене продължава да ме гризе червейчето на съмнението. Този тип е изключително умен и изобретателен. Досега винаги ни е надхитрял и се е измъквал. Дано не успее да надхитри умната ви програма. - Няма да успее, шефе. Има и още нещо, което не ви казах. Оставих го за десерт. Сценарият продължава да се развива. Ние непрестанно въвеждаме в машината всичко ново, което се появи. Мисля да го правим даже и по време на операцията и по този начин с подаването на актуалната оперативна информация винаги ще сме крачка пред него. На практика, с голяма степен на сигурност ще знаем какво ще направи , преди още самият той да го е помислил. Компютърът е по-бърз от човека. Тази програма на практика е един изкуствен интелект, нещо като неговият разсъдък, но в наши ръце. Обърнахте ли внимание, доколко точно е измоделирала събитията около смъртта на хакерчето? Заклевам Ви се, че не сме манипулирали генерирания от машината сценарий, а той почти напълно съвпадна със съдбата на онова момче, от съседната държава. Вече съм сигурен че и това убийство е негово дело. - Много си млад и затова самонадеяността ти е простена, момчето ми - помисли си началникът. - Не ми се иска да ти подрязвам крилцата, но нещо ми подсказва че този тип пак ще ни извърти някакъв номер. А как ми се иска да го хвана. Да именно да го хвана, а не да го убия. Смъртта му винаги ще остави доза симпатия у околните, всеки убит е малко мъченик. А и никой и никога няма на сто процента да ни повярва, че сме убили именно този, когото трябва. А ако го хванем… - полицаят си представи продължителното следствие, обградения с широк обществен интерес публичен съдебен процес, срещу най-добрия и най-тайнствения наемен убиец. - Дали една такава сензация в ресора и не би я задържала, не би я накарала да преосмисли решението си за специализация? - Щеше да е на гребена на вълната продължително време, а информацията от първа ръка, която той щеше да и осигурява щеше да я държи на този гребен достатъчно дълго, за да и осигури шеметна кариера. - Имам една молба към вас, капитане и към целият екип разбира се - продължи началникът на глас. - Бихте ли проверили чрез модела си на тази умна и бързомислеща машина възможността за залявянето му жив? Дали не можем да направим нещо по този въпрос? - Проверявали сме подобен сценарий вече, шефе, вероятността му е много малка, но ще превъртим нещата отново. Разбирам, естествено, че залавянето му е за предпочитане впри всяко едно положение. Единствено рискът за колегите от щурмовата група е на противоположната страна на кантара. - Да, така е, капитане, но все пак… Подгответе заповедта и разстановката за операцията. Ще я подпиша веднага, щом я получа. - Благодаря Ви шефе. - започна капитанът, изчервен от удоволствие под одобрителните погледи на членовете на екипа си. - Радвам се, че сте повярвали в нас. Уверявам Ви, бъдещето на полицейските операции и разследвания е в компютърните програми. Времето на ченгетата като Шерлок Холмс и Мръсния Хари си отива безвъзвратно… Ще го хванем, този път ще го хванем, гарантирам ви. Няма как да се измъкне. Наш е. Жив или мъртъв.