А, забравих...
Не обяснявай на никого нищо.
Нито какво чувстваш, нито как го чувстваш, ни най-малкото пък защо.
Не за друго, просто никой няма да поиска да те разбере, никой няма да направи и малък опит да покаже носленцето си от черупчицата.
Няма смисъл...
Хората, които могат (а и искат) да са съпричастни на твоите мисли, чувства и душевни терзания (казано без капка ирония) са около един на 100 000 000, следователно за България съм само аз... (Явно не страдам от излишна скромност...Защо пък и "излишна"? Изобщо не страдам от това излишно чувство, макар че Ленин е съветвал по-различни неща...) Шегичка.
Кое по-точно е "шегичка" оставям на тебе да решиш.
Уникалната ми способност се състои в това, че спокойно и с внимание мога да изслушам човек, който ми е симпатичен неограничено дълго време, като при това:
1. не се опитвам да му давам "мъдри" съвети, без да ми ги е поискал
2. не се опитвам да го прекъсвам
3. на втората дума не започвам с "Ахъм (незаинтересовано), да... А пък аз ..."...
4. след като приключи нито му давам съвети, нито го разпитвам за подробности, нито коментирам, ако той/тя не поиска изрично това
5. не се прозявам и не заспивам докато говори
6. ако, все пак, той/тя поиска съвет, коментар и/или помощ, старая се да помогна безкористно и максимално толерантно.
Сигурно си мислиш, че няма такъв човек, не може да има дори и теоретически...
Ами...има.
Но, както вече споменах, един на сто милиона население...
На цената на златото в живо тегло...
Малко статистика - от всичките участващи в темата - 9 са нерегистрирани!
а на нерегнат посетител най-определено не може да му се има доверие...

"Вселената е пълна с изненади, а разумът е най-голямата от тях..."

Редактирано от Sapiens на 13.10.08 19:24.