но не се оплаквам.
Текстът е хубав и прочувствен, но една от двете фрази е хубаво да се махне - за да звучи по-красиво и истинно. Да прозвучи като откровение, каквато, предполагам, е била и целта му?
1. "И не се натоварвам с чужди болки-Всеки си го носи сам-и кръста и ръста.";
2."Обичам да мисля за хората. Те не се сещат често за мен, но им е простено, защото имат свои трудности. Често се отчайвам от безразличието, егоизма, дребнавостта.".
Поздрави.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите