Сама Съм !!! А САМОТАТА УБИВА БАВНО И МЪЧИТЕЛНО........
-Не мислете че аз търся кой знае какво тук
> > просто ми харесва да срещам различни хора и да контактувам с техните мозъци, какво мислят, за какво мечтаят... За мен няма други интереси в сайта нямам нужда от кошчета за душевни отпъдъци не избивам комплекси, през деня е пълно с хора около мен и не спирам да говоря по цял ден.Аз имам нужда от нещо което да е различно от обкръжението ми , което да ме накара да изляза от ежедневния стереотип.Естественно той е много шарен и забавен , но все пак за мен той е стереотип и трябва да се разчупи.Всеки човек има нужда от нови ситуации в живота си, подъзнателно ги търси и по този начин се самоусъвршенства с придобиване на опит.А защо в интернет?- Когато общуваме в интернет с някой, ние общуваме с представата си за него.А представата се базира не на него самия, а на нашата необходимост от определен тип човек. Човек, който ни допълва, с който дори можем да мълчим на една и съща тема. И да ни е добре от мисълта, че него някъде го има.
> > Общуването в интернет е обърнато. В природата първо се привличаме външно, телесно и чак тогава стигаме до високите нива. Тук започваме от тях и това носи рискове. Преди години прочетох в един роман на Клифърд Саймък една идея - през новото хилядолетие ще се развият нови сетива. Запомних го някъде в съзнанието си до момента, в който осъзнах, че усещам хората в интернет. Нямам рационално обяснение,но може би ще поговорим някога и за това.
> > Дядо ми казваше, че на света има много хора и малко Човеци.Аз казвам, че ние сме тълпа от самотници и когато срещнем част от себе си в някой друг и ни става хубаво. Тогава можем да общуваме без много думи. Просто ни е хубаво, че този човек съществува, че диша, че се усмихва и може би вижда това, което и ние забелязваме - дъгата, тревата или тъгата в нечии очи.за това толкоз. Сега за мен-!
> > Има много неща за който си струва да се скриеш.Не всичко е хубаво когато е явно.Mоже би аз обичам тайните неща. Усмихвам се винаги,макар и тъпо.Дори тъпата усмивка е по-приятна от насълзените очи.Никои не обича проблемите.Говоря много,но казвам малко.Така винаги съм спокоина ,че никой не ме е разбрал правилно.Когато те разберат после лесно биваш маниполиран.За да не ми забият нож в гърба-просто не се обръщам. Помня хубавото, но не забравям лошото.Доброто настроение е задалжително за да съм истински щастлива.Не си позволявам лукса да ми развалят настроението. Нямам тайни, които не мога да скрия.И не се натоварвам с чужди болки-Всеки си го носи сам-и кръста и ръста. Флиртувам –в това няма нищо лошо,дори когато ми отказват. Радвам се на природата-докато я има. Не мисля много за да не ходя уморена.Когато някой ме настъпи дръжа се като лайно. Присещам се ,че не съм безсмъртна.Както се казва никои не се е измъкнал от живота жив. Не ставам сериозна за да не стана смешна. И накрая -помня че-забравям макар че имам особено усещане за себе си. Мога понякога повече от другите. Тогава сякаш остарявам. В действителност се обичам. Друг въпрос е, че често се мразя за допуснатите слабости, без които не съм аз. Обичам да мисля за хората. Те не се сещат често за мен, но им е простено, защото имат свои трудности. Често се отчайвам от безразличието, егоизма, дребнавостта. Отчайва ме и липсата на мечти в хората. Mисля,че годините и премеждията са най-добрия възпитател за човека. Обичам красотата всякаквa и във всичко. Обичам истината, дори и тежката! Това е! Мисля ,че живота е твърде кратък за да пилеем от него и миг!Опитвам се да ги направя тези мигове повече и колкото може по-прекрасни!Вчера е просто сън, а утре е само видение. Но добре изживяното днес превръща всяко вчера в щастлив сън, и вдъхва във всяко утре надежда.
Е това съм аз. Ако мислите, че има за какво да говорите с мен и не Ви звуча като дървен философ -Ще ми бъде приятно да разнищим някоя друга тема.Може би можете да ми кажете КАК СЕ ЛЕКУВА САМОТА ?Може би с приятели,които аз загубих по неволя ? Бих се радвала ако мога да намеря приятели сред вас . отворена съм за всякакви мнения и въпроси.
|