което обаче упражняваме вкупом и почти цял живот.
Сам сред вълци, сам сред близки, сам въпреки любима до себе си...изобщо самотата я умеем добре, но за жалост, когато стане дума в обществото, че някой се чувства самотен, веднага се повдигат иронични вежди от страна на хора, които са се впили в идеята, че щом до себе си имат някой, значи не са от "онези" самотните.
Често биваш обвиняван, че за да си самотен, значи нещо не ти е наред или в главата, или между бедрата или в соц. положение.Корят се хората, които са избрали в даден момент от своето житие да бъдат сами, вместо да се проумее, че това е просто следваща стъпка и при това обмислена.
Можеш да бъдеш самотна, защото гаджето те е зарязало, ама тогава ще си временно зарязана и по-малко самотна.Можеш да си самотна, защото приятел си е тръгнал от теб, но тогава ще си повече наранена и по-малко самотна.Може да си изгубил близък човек безвъзвратно, но тогава ще си повече съсипана, отколкото самотна.
За ласката, за нуждата от съпричастност и помощ, за страстта и очакването- за това да, мога да бъда самотна...Но само докато откриеш отново тези неща, а аз дълбоко вярвам, че сме устроени така, че въпреки душевната си моногамност и телесна полигамия на нас не ни е написано да бъдем сами.
Друг въпрос е какво се случва, когато станем двама..трима и повече, когато си казваш "ето, не съм вече самотен, сега всичко ще е по-лесно, по-розово, по-по-по и най".

Изписах доста, казах малко, но ми хареса откровеността на една жена, която в миг на пристъпна топлина пренебрегна типично оглозгващата обстановка в този клуб и ни донесе усмивка.
Която и да си, късмет:)