Може би има известна истина в думите му. Аз съм от едно малко село и трябваше да ида в по-голям град за да работя и издържам семейството си. На 19 години започнах да живея сама. Нямах време да завършвам, кой ще ми плаща образованието? Работех на две работи от 7.00 до 24.00 часа. Събирах пари и работех като кучка само и само да имам това което искам. Почивах само 4 дена в месеца. Нямах нито козметика, нито хубави дрехи а за мъже въобще не мислих. Събрах малка сума и започнах малък бизнес с дрехи на сергия. Цял ден бях на студа само и само да искарам някой лев, но бавно и трудно нещата потръгнаха. След време взех магазин под наем, после още един и така работата тръгна... Замогнах се, купих си кола, апартамент. Е колата беше на старо, апартамента гарсониера лукс, но.... са си мои! И когато помагах на моите родители цяло село разправяше, че съм проститутка в големия град, че бизнеса ми с дрехи е само за параван. Родителите ми останаха покусени и наранени от тези приказки. Явно за тях наистина за да успееш трябва да се продадеш. А и не съм водила мъже с мен, така, че слуховете се засилваха с всеки изминал ден. Нямах приятелки, имах приятели. Яки пичове, които ме съветваха и даваха кураж. Не съм спала с тях а и те не са си го помисляли. Бях мъжко момиче и те го знаеха, а и не ми беше до секс. След време се запознах с едно много свястно момче, но катастрофира... Не бях щастлва, но бях спокойна за семейството си. Намерих квартири на няколко човека от селото си на нормални цени и дойдоха в града. Започнаха работа и всичко изяждаха и изпиваха. Двете момичета се впуснаха да спят с момчетата от квартала "следвайки моя пример". Може би вярваха, че така ще успеят, а момчетата изпиваха всичко което печелиха. След като не стигнаха моето ниво ми лепнаха етикета "елитна" разбирайте проститутка и говореха наляво и надясно, че съм доста навътре в този бранш. Смених си колата за по-нова, а жилището за по в центъра на града. Имах вече приятелки с бизнес като моя. Помагахме си, не се чувствахме като конкуренция. И до тях беше стигнал слуха и се чудеха откъде се е появил? Та нали непрекъснато се чувахме, пътувахме , срещахме.....От тогава намразих всичко и всички! Как да пия кафе навън като не веднъж съм чувала зад гърба си "елитната ку.ва". Не ми се иска да обиждам никого, но родителите ми са в големия град вече. Продадохме къщата на село, моята любима спокойна някога къща на баба и дядо. Ходя и на луксозни хижи и хотели, но го няма онзи аромат на старата вишна, прясно ухаещите плодове и зеленчуци....
Града се разрастваше, появиха се и нови и нови хора. Сега също съм добре финансово, слуховете силно се разредиха, но онази горчилка, която ми причиниха моите "съселяни" аз никога няма да забравя и простя. В годините, когато се нуждаех от подкрепа, аз получих подкрепа от непознати за мен хора без да искат нищо в замяна. А тези, които съм смятала за близки сипваха лют пипер в раната с надеждата да успокоят собствената си съвест и завист.
Това е начина на мислене на хората в "моето" село. Тяхния начин на живот и манталитет не се е променил. Има кой да ги съди. Аз просто немога да забравя!