Позната история. Годините минават, бракът вече е само проформа, децата и те са поотраснали. Поглеждаш се в огледалото и си задаваш въпроса: Аз живея ли? Сутрин на работа, вечер вкъщи - едно и също. Поглеждаш хората около теб и те така-едно и също. Всъщност единственото нещо, което виждаш е еднообразието и това, че искаш да излезеш от него. Не знаеш какво търсиш, но се опитваш да го намериш, а това вече е проблем. ТРЪПКАТА, да имено тя би те изкарала от това ти състояние. Да ама къде дя я търсиш? Е така бях преди известно време и аз, радвам се , че я намерих. Стана случайно, стана без да искам , но естествано си направих труда все пак да я потърся. Това правиш и ти и мисля , че и при теб ще дойде тръпката, ще дойде защото все пак си задаваш въпроси и търсиш отговори, ще дойде защото си правиш труда все пак да поставиш най-малкото тази тема пред себе си. Повярвай ще дойде. Кога? Скоро! Бъди сигурна в това.
Успех!!! Ако обаче някога ти се прииска да си драснеш с човек, който поне да ти каже: - Не спирай да търсиш, струва си! ето ти един мейл: lg_s@abv.bg

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите