Аз самият имах такава случка: по време на една екскурзия проявих неблагоразумието да се влюбя в едно маце, което преследвах цели 6 години, но то непрекъснато бягаше от мен. Нещо повече, докато бях в казармата, то си хвана друг приятел, но след няколко месеца избяга с крясъци от него. И тъкмо когато можеше да блесне и да тресне нещо, т.е. да призная и споделя чувствата си, се появи отново старото й гадже, което вече не й беше гадже, но се разигра една нелепа ситуация: пътуваме заедно в една кола и тримата сме на задната седалка - тя в средата, а ние - от двете й страни; тя - почти полегнала в мен, аз - разгорещен и размекнат от щастие, а бившият й - пуфтящ от другата страна. След няколко дни тя редовно започна да ми идва на гости, постоянно се чувахме по телефона, понякога излизахме, а предпоследната вечер от нашата "любов" тя ме накара да си призная всичко, докато се търкаляхме под масата. Тръгна си около 2 часа през нощта с думите: "Ще има още!" След това изчезна за няколко дни - дори баща й се тревожеше, защото не я знаеше къде е. После се появи отново, дойде вкъщи и ми предложи да отидем у тях, защото имала да ми казва нещо много важно. Там започна да маже бисквити с един отвратителен жълт крем, мълчейки и нагнетявайки моето очакване. Накрая ми предложи да опитам бисквитите и в този момент ми разкри, че няколко дни е била с... треньора си по бойни изкуства и решила да остане при него. Бях като гръмнат. Тя ме изпрати с думите: "Ти май си сметкаджия, а аз - използвачка." Беше най-гадната ми нощ в живота. Идеше ми да се самоубия. Пред очите ми беше само онзи жълт крем. Беше като вадене на зъб: в началото не знаеш, че ще боли толкова; после наистина боли ужасно; и накрая, когато спре да боли, изпитваш неподозирано облекчение. Спря да боли след около седмица. Добре, че на сутринта срещнах една друга моя (само) приятелка, та й се изплаках и тя ми помогна да запазя присъствие на духа.
А моята изгора живя две седмици с треньора си и от него също избяга с викове, защото осъзнала, че били несъвместими, докато той й говорил за деца, но и за 7-8 други свои гаджета, с които нямал намерение да прекрати връзките си (оказало се, че по същото време е спал и с най-добрата й приятелка). После момата реши да тръгне за чужбина, но на сбогуване направи най-гадното възможно нещо: целуна ме по устните и аз не можах да забравя тази целувка половин година. Когато се върна след шест месеца, се похвали, че си е хванала гадже чужденец. Развръзката: в момента тя е сама, а чужденецът - женен, с две деца. Първото й гадже й е нещо като "духовен учител", а треньора не ще и да го види. Останахме наистина прекрасни приятели, но вече никога няма да помислим за нещо повече.

Агресия ли?! Понякога ми иде да псувам, но защо да давам обещания, които няма да изпълня...