Никак не е задължително една жена да е проститутка или курва, за да се държи по курвенски. Преди известно време се запознах с едно момиче - не изключително красиво, но доста чаровно. Още от първия миг ми влезе под кожата и си личеше, че ни харесва да сме заедно. Но нещо ни пречеше да бъдем искрени. Като че ли предпочитахме да запазим илюзорния образ за другия, вместо да видим истината, от която можеше да ни заболи. Спомням си блесналия й, заинтригуван поглед, когато й казах, че обичам да летя със спортни самолети - и пренебрежението й (да не кажа презрението), когато разбра, че аз не ги карам, а само ме возят на тях. Както и да е, известно време се държеше добре с мен, няколко пъти излизахме, дори ми дойде на гости и ми сготви вечеря - беше ни наистина хубаво. Държахме се за ръце, но тя постоянно намекваше, че сме само добри приятели и че тя още търси "принца" си, а аз май само изпълнявах функцията на разводач и утешител. Тогава й написах любовно обяснение и спрях да я търся. След известно време ме затърси тя - все по-упорито, по няколко пъти на ден. Продължихме да излизаме, но само се гледахме почти влюбено и мълчахме. Не предприех нищо, защото си спомних оня стих от песента на Георги Минчев: "Красива е, вярно, но нещо коварно в очите й се чете..." Скоро тя започна да се държи гадно с мен и да ми прави номера. Една вечер, след поредната ни разходка заедно, тя, ни в клин, ни в ръкав, ми заяви: "Намери си някоя друга да я ухажваш." Отвърнах й, че не я "ухажвам" и признах искрените си чувства към нея, на което тя отговори: "Ти нямаш доходи!" Малко след това нашата "връзка" приключи с взаимна обида и за двамата. Сега работя на четири места и за града, в който живея, доходите ми са нелоши, но моята "принцеса", която повече не искам да виждам, би ме упрекнала, че нямам достатъчно време за нея. Защото нейният идеал за мъж е някой, който не се претоварва с работа, но незнайно откъде има високи доходи. А къде беше тук любовта - аз не можах да разбера.