|
Не мога да разбера защо това, което за толкова много хора е лесно, за мен е толкова непосилно! Аз съм на 20 г., здрав, интелигентен и напълно нормален човек, но въпреки това явно че имам някакъв проблем с жените или просто не знам какво да правя или пък се държа неадекватно, без да го осъзнавам. Иска ми се да имам гадже като почти всяко момче на тази възраст, но някакси това все не се получава. Излизал съм с разни момичета, но просто така се получава, че винаги или ставаме добри приятели (почти съм намразил тази дума) или просто след няколко срещи нищо не излиза и отношенията ни не са мръднали напред дори със сантиметър. Пробвал съм и с разни сайтове за запознанства и чатове, за да не се ограничавам само с кръга от директните ми познати, но отново нулев ефект!
Понякога си мисля, че причината може да е в това, че когато излизам с дадено момиче се държа внимателно, никога не се натискам, не правя разни намеци и т.н. - може би това е прекалено пасивно поведение, как мислите?
В останалите аспекти от живота ми всичко се развива много добре - аз съм отличен, изявен студент в престижна специалност, човек уважаван от колегите и приятелите си, разбирам се много добре с всички от обкръжението ми, имам работа, от която съм доволен и изкарвам нелоши пари и въобще няма от какво да се оплача. Баща ми упорито ме съветва да си гоня основните цели (образованието и на второ място работата, която впрочем не е свързвана с това, което уча) и да не се притеснявам за това, че все съм single, тъй като според него това само ще се нареди след време. Дали под негово влияние или по-скоро заради това, че не се паникьосвам лесно, от около една година преустанових всякакви опити за свалки, покани за срещи и т.н. Това обаче не промени абсолютно нищо, все така съм си сам, отвреме-навреме по стечение на обстоятелствата се запознавам с някое ново момиче, но то не проявява интерес към мен. Това положение не ме удовлетворява и логично, не съм кой знае колко щастлив от живота си. От друга страна обаче не ми се ще да влизам в някаква по-агресивна роля, защото видях как един мой приятел се влюби в една мадама, сваляше я настойчиво и в същото време джентълменски, за кратко излизаха и се целуваха (и нищо повече от това) и в крайна сметка тя го направи на задник. Такъв номер му извъртя, че човекът два месеца не можеше да се опомни и да си стъпи на краката. Имам и други подобни наблюдения, които показват, че човек не трябва да се натиска. Имам чувството, че съм изпаднал в някаква невъзможна ситуация, в която каквото и да направя е без резултат. От друга страна, времето си минава, положението остава непроменено и на мен не ми се иска да оставям нещата в ръцете на съдбата. Просто не съм сигурен дали както ме убеждават някои хора нещата ще се наредят от самосебе си. Ще бъда много признателен, ако всеки, който знае нещо по въпроса или има подобен опит, си каже мнението.
|
Търся съвет
