Срамежливец Храбър беше храбър
смело се развяваше навред.
Свойта срамежлива мъжка гордост
гордо той показваше напред.

Гордо той развяваше мъдури
мислеше си колко е велик.
Ходеше с увиснали потури
викайки че има хуй-челик.

Пробваше наляво и надясно
хуйчето си бързо да завре.
Ала пак отказаха - Ужасно,
делово му казаха "О, не!".

Тука появи се Албатроса
преминавайки - това е видно.
Срамежливко бързо го наноса
Гларус го нарече - най-обидно.

Каза му за нищо че не става,
че за плач подлага свойто рамо.
Но не знаеше горкия Срамко
как ценят това жените само.

Мислеше си Срамко че със хуй
от жените ще е най-желан.
И от Албатроса ей затуй
Срамко май се чувства изигран.

Храбър... добър съм в римуването и те моля да спрем дотук без да се караме. Засегна ме, наричайки ме Гларус. Сега сме квит. Ако продължиш ще продължа и аз, макар и да не го искам.
Решавай.

Малко неща на този свят са така непростими, както ненужната и безпричинна лъжа.