При мен е така, един път с едни после с други но всеки си има своа групичка извън която не смее да направи цяла крачка. От какво ли, може би от страх и/или заради самия страх от новото, неизвестното. Бил съм с хора много различни и от различни социални групи, но някак си не могат да ме възприемат докрай, като че ли съм от друга планета. Какъв е изводът....различните не ги обичат. Каква е причината да сме различни? Ние за разлика от тях повече мислим за значението , целта на постъпките си и живота. Ако не го правехме толкова щяхме да сме като останалите. Ние като че ли се страхуваме от хората, а всъщност те може би са по-уплашенив това отношение и от нас. Извода от живота, който всеки може да направи на прима виста е че страхът е най-лошия съветник. Когато не се страхуваш животът ти по-несигурен но и изпълнен с повече моменти заради които после ще си кажеш че си е струвало да живееш. А самотата......заради нея не си струва да живееш. Тя те обрича на вечно съжителство със страха ти от хората и те кара да си задаваш много ненужни въпроси, чиито отговори можеш да научиш по-бързо по друг начин. Това е един затворен омагюсан кръг от който изхида е труден. Затова не се страхувайте, живейте, не мислете много какво ще кажат хората или пък да мислите за всичко което виждате. На останалите им пука много повече отколкото на вас какво мислят другите. Може да се каже че те са роби на предрасъдъците в пороците обществото, докато ние самотниците....... имаме педимството да сме малко извън него и в много случаи нашата преценка за нещата е доста по-реална.