Ще се опитам да се върна към темата, коят оси поставил. Завършил съм в София, преди това и след това живота ми е минал извън нея. Не смея да давам рецепти, но мога да разкажа две-три позабравени истории - дано не е досадно за хората, които биха прочели...
Май познат ми разказа за негов приятел, напуснал София преди години, купил си къща в Бургаско. Сега пак иска да се върне към София, а е трудно. Та, тав в малкото градче , в бургаска област, имало някакъв странен човек. Нетипичен. Виждат го хора, носи кофа с вода, а в нея , риба. Къде я носиш ? - Хванах я в реката, нося я в язовира /имало някакъв такъв , изоставен, или езеро/. За какво ти е? Е, като дойдат хората да ловят , да има... За хората. Друг случай- изоставен мост , разсъхнал се, изгнил. Същия човек го поправя, прави маси /сковава ги/, пейки, съвсем примитивно, сред природата. За какво го правиш? Като додат хората, да има къде да починат... ЗА ХОРАТА... Ей това ЗА ХОРАТА не бях го чувал от много години , направо ме втрещи... Това са истински истории, които може би ви звучат нелепо и нереално. Факт са. Нищо повече.
Друг случай. Мой познат си купи къща в родопско село, няъкде близо до връх Снежанка. Отивмат с камион , тухли, керемиди, за ремонта. Започват да разтоварват. След малко няколко съседи идват и се включват. Сред тях - и възрастна жена, над 70-80 години. Моя познат и казва: Лелче, недей, моля те. А тя: Как щете оставя , без да ти помогна...
И друг случай - в едно забравено от всичко и от всечки селце, някъде насевер от Любимец, срещнахме роднини/покрай наследствени истории, някогашни земи и т.н./. Та видях съсед, който е познавал баба ми и дядо ми, доста говорихме. Няма да забравя една фраза - приблизително: "баба ти идядо ти млади си отидоха... А ние с моята баба останахме. Дълбока излезе нази душа, не иска да излезе"... ДЪЛБОКА.
Нищо особено, но попита за хората извън големия град. Това са мои примери, но всеки може да даде и примери от друго естество. Как беше - имаше на времето един много хубав български филм, с Невена Коканова и Владимир Смирнов - "Най-добрия човек, когото познавам". Та там имаше една фраза - Един човек може да бъде добър или лош. Зависи на коя страница ще отвориш душата му...