Благодаря за мнението, но не е така просто. Първо, несъмненно съм мислила, когато съм си търсила съпруг. Но всички търпим развитие - едни повече, други - по-малко и се променяме. Второ - и аз съм наясно, че съществуват много неща, с които да ангажирам и малкото си свободно време. Така, аз си намерих страхотно хоби - купих си по-сериозна кола и каравана и ходя с нея на море или излети. Дори за риба, което обичам да правя от малка! Само че това хоби остана не твърде споделено от съпруга ми. И така - резултатът е същият. Аз дори и в развлеченията си отново съм сама (имам предвид с децата и приятелите, но не и със стабилен мъж до себе си). Умея да овладявам и хормоните си, но от това никак не ми става по-леко. Но все пак, благодаря, че отговори! Чао!