Голямя тъга има в думите ти. Но лошото е, че си права. Равновесие според мен се постига само когато има разбиране. Щастието е нещо променливо. Важното е да запомниш хубавите неща, усмивките, прекрасните моменти. Раните не зарастват лесно, някои не зарастват никога, но ако човек се затвори в себе си и се отдръпне от хората, че му бъде много по тежко. Дори да напишеш нещо е вид разтоварване и отмора.
Опитай сега да се усмихнеш. Просто така, без повод. Ако се усмихваш, значи имаш сили да се изправиш срещу съдбата си. Не може да я промениш, но може да се изправиш срещу нея.
Не е нужно човек да е сам за да бъде самотен. Аз имам много и добри приятели, но понякога се чувствам самотен.
Разбирателството между хората се гради на едно единствено нещо. Трябва да се споделят проблемите. Да има уважение и приятелство.
Надявам се да се подобри настроението ти, да превъзмогнеш проблемите. Не е нужно да забравиш за тъгата. Дори трябва да я помниш. Да поплачеш. Да се усамотиш, но в същото време трябва да се усмихваш, да се смееш, да се опиташ да живееш. Да вършиш отвреме на време глупости и безсмислени неща.
Желая ти щастие. Сигурен съм, че ще го намериш. Рядко се срещат чувствителни хора като теб. Но моля те, опитай се да поемеш инициативата. Дори и да сгрешиш, просто му тегли една...Помага...
А сега се усмихни. Погледни се в огледалото и виж, че все още можеш да потърсиш щастието.
Чао засега...Smile