Далечен привет, Spaceman!

Благодаря ти за хубавите думи. За толкова много неща си прав! Никой никога не е готов за сомота, но ето идва миг и трябва да се изправиш срещу нея. .. и изведъж разбираш колко слаб и безпомощен си. Да, работя много , повече отколкото трябва, приятелите ми са далеч, а и всеки си има твърде много грижи и проблеми, да се глезя, след загубата ми това просто няма смисъл... Прав си, че животът трябва да е живее без тъга и разочарование, но точно те са повечето ... Ако те нарани човек, рано или късно можеш да простиш и да постигнеш равновесие със себе си; ако са обстоятелства - да вървят по дяволите, може и да успееш да ги промениш, но когато те нарани съдбата е наистина страшно. Питаш се защо, а отговор няма, мъчиш се да продължиш, а не знаеш как, защото част от теб също си е отишла, завинаги и безвъзвратно... а в същото време ти си жив и имаш нужда от добра дума, от ласка ... и в големия свят се оказваш безкраино самотен, а хората които наистина могат да те разберат се броят сигурно на пръстите на едната ръка...
Малко разбират, че за всичко в този живот се заплаща, а за щастието - наи-скъпо. Не чакам повече щастие, но ако поне мога да постигна приемливо равновесие ... Благодаря ти за хубавите думи!