Значи определено имаш иронично-язвителни нотки в писаниците ти, а това не е добре дошло за дискусия. Освен това много хора, които четат и пишат в този клуб не го правят с цел да "минат някоя за тази или онази вечер", така че не бъди така сурова...А за онези, които се надсмиват над срещите, чиито повод е бил този или онзи форум, нека разкажа една история:

"...Имало едно момче, което било от малък град, но дошло да работи в София преди две години, защото след кандидатстване в тукашна фирма го взели на работа...Момчето било скромно (поне на първа сгледа), но обичало компанията на приятели - а тя сега му лиспвала в този град, който то тепърва трябвало да опознае. Негов приятел влизал често по чатове и форуми и се задявал с девойки на 14-15 годишна възраст, и който му подшушнал, че това е "голяма работа". Влязло момчето тук-там из нета, но определено му се сторило, че е доста "емоционално нездрав" контингента из тези виртуални местенца и започнал да го прави рядко........Но един петък, въпросното момче (да не кажа мъж на 23год.) си стояло кротко и мирно в един "chat"-ец и чакало да свърши работния ден и да си замине за своя хубав малък град, когато някакво момиче го заговорило....от дума на дума те много си допаднали...оказало се, че споделят много общи възгледи и т.н. Това виртуално "опознанство" продължило близо 2 месеца, като постепенно те започнали да разговарят по телефона дълги часове...При все че нито единия, нито другия се били виждали (дори на снимка), един хубав ден те решили да се срещнат - и каква била изненадата, когато всеки видял в другия хубава, симпатична, нежна и умна половинка...та тези двамата аз добре ги познавам - досега (вече 2 години.) са неразделни и нищо не може да помрачи щастието им ;-) ..."

От гореизказаната история можем да заключим, че късмета може да се усмихне на всекиго, навсякъде - дори и тук в този форум...Вярвайте ми! :-)

Поздрави,
Николай

Ако пък толкова те дразни пусни го по пързалката...