Включвам се точно тук, защото забелязах, че спомянаваш мнението ми. Обаче какво се получи накрая? Виж, има начини да се кажат значително по-неприятни неща без споменаване на мръсни думи. Едва сега намерих време да вляза в темата за която вчера ме помоли за подкрепа и прочетох целия разговор. Забелязах, че фенът и лейдито са си разменили съвсем не толкова приятни реплики. Макар и в тях да няма псувни. Но да си призная предпочитам някой да ме напсува (защото това в общия случай показва безсилието му да измисли нещо по-умно) отколкото да започне да се заяжда с мен. Абе... То и днес ми е такъв ден, че направо с две, три (или колкото там намеря) ръце гласувам за псувните. А иначе мисля, че Клубът стана едно такова разводнено място не заради псувните. Някъде другаде е причината, но нямам идея къде. Може би самите ние сме си виновни. Може би изживяхме вече тръпката от откриването на НОВОТО и сега се опитваме да вържем една стара любов, която вече умира. Не е ли най-добре да я оставим да си отиде и да запомним само хубавото от нея? Поне за мен така се получи и с чатовете. В началото влизах с огромно удоволствие и хъс. А сега... Струва ми се, че от месеци не съм водила разговор с непознат. И като надникна там... Бррр! (Да ме извинят пуберитетите за лошите неща, които мисля за тази възраст.) И за край - Васко наистина понякога става адски досаден с цинизмите си, но ако никой не му се връзваше Ваското нямаше да го има. Номерът е да можем да се чувстваме в Клуба си добре, не когато всичко е ОК, а да съумеем да запазим приятна обстановка дори, когато има подобни външни дразнители. (Хехе, но това е само теория, не твърдя, че аз съимявам да го постигна. ;)) Това е Хъмъчке. Такова ферманче ти спретнах, че се надявам поне ти да имаш нерви да го прочетеш. :)