Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 19:10 02.12.20 
Клубове/ Религия и мистика / Йога Всички теми Следваща тема Пълен преглед*
Информация за клуба
Тема Само Патанджали
Автор 9 Grass 8 ()
Публикувано18.09.18 15:57  



1. За чистото разбиране (Samadhi pada)
1.1-1.4 Понятие за съюз на разума (йога)
1.1 atha yoga anushasanam
Сега за съюза (относно проявите на разума като практичен и чист) според изградената система от понятия в традицията
1.2 yogash chitta vritti nirodhah
Йога е съюз с една основа на разум в колебливост, (на проявлението си като практичен и чист) който затихва (в не-колебливост)
1.3 tada drashtuh svarupe avasthanam
Тогава свидетелят е в себе си (природата на разума) цялостен (в съюз между практичен и чист разум)
1.4 vritti sarupyam itaratra
Иначе колебанията (на разума в проявленията като практичен и чист) го завладяват (него, свидетеля) през имитиращи представи
1.5-1.11 Основни форми на колебания
1.5 vrittayah pancatayah klishta aklishta
Пет са колебанията (в проявите на разума като практичен и чист) със страдания и без такива
1.6 pramana viparyaya vikalpa nidra smritayah
Петте колебания се проявяват като: 1) вярно, 2) заблуда, 3) спекулация, 4) сън и 5) спомени
1.7 pratyaksha anumana agamah pramanani
За петте вярното се състои от пряк сетивен опит, съждения (в потвърждение от практиката и необходимостта без връзка с опита) и свидетелства (независими референции) от други за същото
1.8 viparyayah mithya jnanam atad rupa pratistham
Заблудата е невярно знание, несвързано с устойчива представа за обект на възприятие
1.9 shabda jnana anupati vastu shunyah vikalpah
Общо съждение, знание отнасящо се до обект, който не съществува е спекулация
1.10 abhava pratyaya alambana vritti nidra
Празнота откъм съждения (от чистия разум) и база за подръжка (на свободната воля на практичния разум) е несъгласуваност (между практичния и чистия разум) сън
1.11 anubhuta vishaya asampramoshah smritih
Опит създал дълбоки емоционални нагласи (разсъдъкът на практичния разум оставил трайни емоционални предразположености) не повлиян (от разбиране на чистия разум и свободната воля на практичния) е (несъгласуваност) памет
1.12 Начин за постигане на съюз
1.12 abhyasa vairagyabhyam tat nirodhah
През опита (на практическия разум), необвързаност с опита (на чистия), двeте (проявления на разума) чрез сближаване в тяхната другост (изграждат съюза)
1.13-1.14 Свободна воля на практическия разум
1.13 tatra sthitau yatnah abhyasa
От двете (опита на практическия разум и независимостта от него на чистия) свободната воля е от практическия разум
1.14 sah tu dirgha kala nairantaira satkara asevitah dridha bhumih
Тя (свободната воля), продължително, редовно и възприемчиво следвана установява база
1.15-1.16 Разбиране на чистия разум
1.15 drista anushravika vishaya vitrishnasya vashikara sanjna vairagyam
Наблюдавано, описано, преживяно не предизвикващо заинтересованост е (независимост от опита на чистия разум) необвързаност
1.16 tat param purusha khyateh guna vaitrshnyam
Онова разбиране (на чистия разум), най-изчистено от качествата на материалното е най-необвързано
1.17-1.22 Разсъдък и разум
1.17 vitarka vichara ananda asmita rupa anugamat samprajnatah
Представа, разсъждение, доволство и Аз-обвързаности описват (проявите произтичащи от опита и влиянието на материалното) на практичния разсъдък
1.18 virama pratyaya abhyasa purvah samskara shesha anyah
Спрени мисли произтичащи от опита, предхождащи затихнали дълбоки емоционални нагласи характеризират другото (съжденията на чистия разум)
1.19 bhava pratyayah videha prakriti layanam
Водещ принцип за склонните към чисти съждения е насочването към мисли свързани с опита и знанието за материалните обекти чрез потапяне в природата на материалното
1.20 shraddha virya smriti samadhi prajna purvakah itaresham
Решимост, упоритост, паметливост, чисто разбиране, аналитичност е за другите
1.21 tivra samvega asannah
Бързо се постига (от разсъждаващите на базата на опита и материалното) чрез обща ангажираност на тези (петте)
1.22 mridu madhya adhimatra tatah api visheshah
В това ангажиране има разлика – под средно, средно и екстра интензивно
1.23-1.29 Съюз чрез прилагане на чистите основни положения
1.23 ishvara pranidhana va
Или постигането (на съюза между чистия и практичния разум) е чрез (практическото) прилагане (от свободната воля) на общовалидните принципи (чистите основни положения)
1.24 klesha karma vipaka ashayaih aparamristah purusha-vishesha ishvara
Личностни разстройства, последствията от действия и дълбоки емоционални нагласи, (тези трите) събрани, не накърняват способността на чистия разум да ги формулира
1.25 tatra niratishayam sarvajna bijam
В тях (чистите основни положения) е семето на ненадминатото всезнание
1.26 purvesham api guruh kalena anavachchhedat
То (познаването на чистите основни положения) e учител (най-старши) и на древните без да зависи от разделяне (на периоди) във времето
1.27 tasya vachakah pranavah
Те (чистите основни положения и прилагането им от свободната воля) са символизирани с мантрата ОМ
1.28 tat japah tat artha bhavanam
То повтарянето й (на мантрата ОМ) води до (емоционално) почувстване на единството и всеобхватността им
1.29 tatah pratyak chetana adhigamah api antaraya abhavash cha
С това изначалното единство (на разбиращия чист разум и свободната волята на практичния разум) се разбира и преградите също изчезват
1.30-1.31 Пречки и решения за съюза
1.30 vyadhi styana samshaya pramada alasya avirati bhranti-darshana alabdha-bhumikatva anavasthitatva chitta vikshepa te antarayah
Тези пречки са: болест, скука, съмнение, небрежност, леност, чувственост, заблуждение, непостоянство и неспособност за задържане на постигнатото
1.31 duhkha daurmanasya angam-ejayatva shvasa prashvasah vikshepa sahabhuva
От тях следват още четири причини: 1) болка (физическа и психическа), 2) отчаяние, 3) нестабилност на тялото и 4) нарушения на дишането водещи до разсейване на ума
1.32-1.39 Емоционално пречистване на мислите зависещи от сетивата
1.32 tat pratisedha artham eka tattva abhyasah
За да се неутрализират се прилага някой от следните методи
1.33 maitri karuna mudita upekshanam sukha duhka punya apunya vishayanam bhavanatah chitta prasadanam
Мислите се пречистват чрез радост с щастливите, състрадание към страдащите, доброжелателство към добродетелните и безразличие към порочните
1.34 prachchhardana vidharanabhyam va pranayama
Или чрез дълбоко издишване и бавно вдишване през ноздрите или спиране усещането на дъха
1.35 vishayavati va pravritti utpanna manasah sthiti nibandhani
Или при изпълване с мисли от съзерцаване на сетивен обект при емоционална устойчивост
1.36 vishoka va jyotishmati
Или чрез съзерцаване на пламъка подхранван от тъга
1.37 vita raga vishayam va chittam
Или чрез съзерцаване на тези, не въвлечени в страсти
1.38 svapna nidra jnana alambanam va
Или чрез съзерцаване на сънуването или на съня без сънища
1.39 yatha abhimata dhyanat va
Или чрез привличане вниманието към обект спрямо, който сме добре предразположени
1.40-1.41 Способност за насочване вниманието на практическия разум
1.40 parma-anu parama-mahattva antah asya vashikarah
Когато вниманието е устойчиво за малки и големи обекти се овладява насочващата му сила
1.41 kshinna-vritti abhijatasya iva maneh grahitri grahana grahyeshu tat-stha tat-anjanata samapattih
Отслабен в колебливостта (практичният разум) на изчистения от обременености като кристал 1) възприема, 2) схваща, 3) добива понятие за обекти, чрез трите се слива с тях (обектите)
1.42 Зависимости на наблюдателя от представа, чистота на представата, инерция и изчерпване възможностите на възприятието
1.42 tatra shabda artha jnana vikalpah sankirna savitarka samapattih
Една от тези зависимости включва наименованието, значението, смисъла, спекулации свързани с представа при сетивното възприемане
1.43 smriti pari-shuddhau svarupa-shunya iva artha-matra nirbhasa nirvitarka
В паметта, сетивния обект явяващ се само в собствените си форми на представяне, както е бил, преди основа от спомени относно опит с обекта, която да го представя и без представа (e чистота на представата)
1.44 etaya eva savichara nirvichara cha sukshma-vishaya vyakhyata
От това (появата на сетивния обект в чиста представа или ако няма, без представа) зависимост от инерция при разсъждения или без такива с придружени също фини чисти образи при подробности
1.45 sukshma vishayatvam cha alinga paryavasanam
С фините елементи в сетивните обекти на възприятие без собствена проявена форма (без представа, без наглед) възприятието се изчерпва
1.46 tah eva sabijah samadhih
Тези само (обвързване с понятие, чистота на понятието според възприятието, инертност при разсъждения и без тях и ограничение на възприятието въпреки подвижността) правят чистото разбиране зависимо
1.47-1.49 Чист разум без зависимост от абсолютно никакъв опит
1.47 nirvichara vaisharadye adhyatma prasadah
Не разсъждаване относно опитност със сетивни обекти, продължително, е уважение към природната чистота на разума
1.48 ritambhara tatra prajna
Той (чистия разум) е от безусловни истини изчистени от практичен опит
1.49 shruta anumana prajnabhyam anya-vishaya vishesha-arthatvat
Свидетелства, чуто, научено от опит и традиции и разсъждения и извлечени ползи от този тип знания не са от него, защото не се отнася за обектите на сетивното и е от друга зона (на разбиране) с друга цел и предназначение (за формулиране на основните принципи на свободната воля)
1.50-1.51 Чисто разбиране
1.50 tajjah samskarah anya samskara paribandhi
Тези дълбоки емоционални нагласи (от съждения на чистия разум) и онези (от практичния свързан с опита) дълбоки емоционални нагласи взаимно се неутрализират
1.51 tasya api nirodhe sarva nirodhat nirbijah samadhih
От това равнение и взаимно неутрализиране (на дълбоките емоционални нагласи отпечатани от мисли следващи опита и тези не следствие на опит), заедно всички (емоционални нагласи следващи опит и несвързани с опит) също неутрализирани, следва емоционално независимо чисто разбиране
2. За опита (на практичния разум) Sadhana pada
2.1-2.2 Изграждане на съюз чрез свободната воля на практичния разум
2.1 tapah svadhyaya ishvara-pranidhana kriya-yogah
Чрез контрол над сетивното, само изучаване на основните положения на свободната воля и правилата за прилагането им в действие се създава съюз на разума чрез действия
2.2 samadhi bhavana arthah klesha tanu karanarthah cha
Чистото разбиране, без дълбоки емоционални нагласи, култивирано, постига отслабване на личностните недъзи и целите им
2.3-2.5 Личностни разстройства (недъзи)
2.3 avidya asmita raga dvesha abhinivesha pancha klesha
2.3 Неразбиране, его, пристрастеност, ненавист, страх от загуба на идентификации са петте личностни разстройства
2.4 avidya kshetram uttaresham prasupta tanu vicchinna udaranam
Неразбирането е благоприятното развъдно поле за другите, а те са в различни фази на 1) непроявеност, 2) събуденост, 3) изява и 4) постоянна активност
2.5 antiya ashuchi duhkha anatmasu nitya shuchi sukha atman khyatih avidya
Неразбирането е четири типа, да приемеш 1) временното за постоянно, 2) нечистото за чисто, 3) причинителя на мизерия за носещ щастие и 4) нечия чужда природа за собствена
2.6-2.9 Последици от личностните разстройствата за практичния разум
2.6 drig darshana shaktyoh ekatmata iva asmita
Идентификацията на наблюдаващия субект с обекта на наблюдение поражда егоцентризъм
2.7 sukha anushayi ragah
Идентификацията на спомени със зависимост поражда удоволствие
2.8 dukha anushayi dvesha
Идентификацията на спомени със страдание поражда ненавист
2.9 sva-rasa-vahi vidushah api tatha rudhah abhiniveshah
Даже и знаещите се страхуват от загуба на идентификации
2.10-2.11 Справяне с личностните недъзи
2.10 te pratipasava heyah sukshmah
Те, (петте личностни разстройства), се овладяват в обратен ред
2.11 dhyana heyah tat vrittayah
Чистото наблюдение преодолява онези колебания
2.12-2.14 Резултат, ако не се справим с личностните разстройства
2.12 klesha-mula karma-ashaya drishta adrishta janma vedaniyah
Личностните разстройства в основата заедно с детерминирани събития акумулирани, явно и неявно пораждат съществуване сега или в бъдеще
2.13 sati mule tat vipakah jati ayus bhogah
Докато мотивиращата причина е тази, назрява съществуване, преживяване и опитност
2.14 te hlada-paritapa-phalah punya apunya hetutvat
Те носят плодовете на удоволствия-страдания, добродетелност и недобродетелност имайки причина
2.15 Обезличаване чрез полагане на основните положения извън обсега на обекти на познание
2.15 parinama tapa samskara duhkhaih guna vrittih virodhat cha duhkham eva sarvam vivekinah
Наблюдателният практически разум вижда само страдание, защото променливостта води до неспокойствие и дълбока емоционалност причиняваща мъка, заради обвързването с качествата на материалното от което са и колебанията на практичния разум, които влизат в противоречие с устойчивите формулировки на чистия разум
2.15-2.19 Преодоляване личностните недъзи и обезличаването за постигане разбиране на основните положения на свободната воля
2.16 heyam duhkham anagatam
Бъдещите страдания може да се избегнат
2.17 drashtri drishyayoh samyogah heya hetuh
Обвързването на наблюдаващия субект с обекта на наблюдение е причината за това
2.18 prakasha kriya sthiti shilam bhuta indriya atmakam bhoga apavarga artham drishyam
Наблюдаваното със своите свойства, 1) блясък (сатва), 2) движение (раджас) и 3) инертност (тамас), придадени му от материалната природа и също практичният разум със силата на сетивата и органите за действие са за придобиване на опитност и отделяне наблюдаващия субект от обекта на наблюдение
2.19 vishesha avishesha linga-matra alingani guna parvani
Качествата на материалното (гуните) са четири 1) специфични или 2) не такива, 3) проявяващи се или 4) без такива
2.20-2.23 Чисто възприятие и чисти представи
2.20 drashta drishi matrah suddhah api pratyaya anupashyah
Възприемащият има сила за възприемане на чисти представи, въпреки че преминава през посредничество на мисли базирани на опита
2.21 tad-artha eva drishyasya atma
Възприеманото осигурява безформената (чиста) представа за възприемащия
2.22 krita-artham prati nashtam api anashtam tat anya sadharanatvat
Чистото възприемане разпознава непроявената (безформена) страна на наблюдаваното (наглед без форма), докато за другото (базирано на опит възприемане) съществува само представа облечена във форма (наглед с форма)
2.23 sva svami saktyoh svarupa upalabdhi hetuh samyogah
Притежаващият силата да разпознава чистите представи (на сетивните обекти) прави връзка с понятията на разума
2.24-2.25 Освобождаване на възприятието от формата на обекта
2.24 tasya hetuh avidya
Сливането на възприятието с проявяващата се форма на обекта е неразбиране
2.25 tat abhavat samyogah abhavah hanam tat drishi kaivalyam
Когато неразбирането изчезне, сливането изчезва и възприятието се освобождава от формите
2.26-2.29 Седем степени на отделяне възприятието от формите
2.26 viveka khyatih aviplava hana upayah
Чистото разбиране, което без пречки разделя (наблюдаващия субект от обекта на наблюдение) е метода (за справяне с неразбирането)
2.27 tasya saptadha pranta bhumih prajna
При постигането на чисто разбиране има седем нива
2.28 yoga anga anusthanad ashuddhi kshaye jnana diptih a viveka khyateh
Към съюз през седемте нива практичния разум последователно се изчиства от обекта на наблюдение и постига отделяне на нечистите субективни максими в чисти принципи на волята
2.29 yama niyama asana pranayama pratyahara dharana dhyana samadhi ashtau angani
Правила спрямо външното (Иама) и себе си (Ниама), Физически пози без смущения (Асана), Дъх без усет (Пранаяма), Разсъждения отделени от сетивата (Пратяхара), Фиксиране на вниманието (Дхарана), Чисто наблюдение (Дхиана), Чисто разбиране (Самади) са осемте елемента
2.30-2.45 10 Категорични императиви на свободната воля за разграничаване

2.30-2.32 За отношението към обектите от света
2.30 ahimsa satya asteya brahmacharya aparigraha yama
1) Опазване (на нещата, предметите, обектите), 2) истинност (отчитане на фактите), 3) зачитане на чуждата собственост, 4) вярност към партньора и 5) притежаване според потребностите са за обектите от света
2.31 jati desha kala samaya anavachchhinnah sarva-bhaumah maha-vratam
Когато тези правила са независими спрямо условията на живот, мястото, времето и обичаите са основа за универсален обет
2.32 За отношението към себе си
2.32 shaucha santosha tapah svadhyaya ishvarapranidhana niyamah
6) Чистота (на мислите), 7) доволство (от настоящето), 8) дисциплина (на сетивата), 9) себеизучаване (на навиците и мислите), 10) способност за практическо прилагане на общите формулировки са правила за наблюдаващия субект
2.33-2.34 Понятие за императиви на свободната воля
2.33 vitarka badhane pratipaksha bhavanam
Представа (за основните положения на свободната воля) в материална форма се отрича чрез противоположна (не материална форма) представа
2.34 vitarkah himsadayah krita karita anumoditah lobha krodha moha purvakah mridu madhya adhimatrah dukha ajnana ananta phala iti pratipaksha bhavanam
Представи (за основни положения на волята) нанасящи вреди, съответстващи им лични действия или съгласие с действия на други се предхождат от алчност, гняв и заблуда, като предшестват леки средни и крайни степени на страдания в безкраен низ от заблуждения се отричат чрез противоположното (не материална форма)
2.35-2.45 Резултати при прилагане императивите на свободната воля
2.35 tyagahahimsa pratishthayam tat vaira-tyagah
Опазването води до преодоляване на агресията
2.36 satya pratisthayam kriya phala ashrayatvam
Придържането към истинност води до събития с резултати според свободната воля
2.37 asteya pratisthayam sarva ratna upasthanam
Не-присвояването, твърдо следвано за всичко, превръща придобивките в ценности при само представящи се потребности (не-излишък потребление, вещи и притежания)
2.38 brahmacharya pratisthayam virya labhah
При вярност се постига енергичност
2.39 aparigraha sthairye janma kathanta sambodhah
Притежаването в съответствие на потребностите води до знание за минали, настоящи и бъдещи съществувания
2.40 sauchat sva-anga jugupsa paraih asamsargah
Чистотата води към незаинтересованост от физически контакти
2.41 sattva shuddhi saumanasya ekagra indriya-jaya atma darshana yogyatvani cha
От чистотата на съществуването, чистотата на разсъжденията, едно насоченост на наблюдението и овладяване на сетивното е визията за чист разум и съюза (на практичния и чистия)
2.42 santosha anuttamah sukha labhah
От удовлетвореността се постига комфорт и радост
2.43 kaya indriya siddhih ashuddhi kshayat tapasah
От чистотата на сетивните органи се усъвършенства и контролът върху сетивното
2.44 svadhyayat ishta devata samprayogah
Собствените основания на свободната воля съчетана с мечтите е пътят
2.45 samadhi siddhih ishvarapranidhana
Чрез чистото разбиране насочено практически и способно да формулира едно общо основание на волята, от което да следват всички практични правила за приложение идва силата за прилагане на практика и действие
2.46-2.48 Физическа поза на неподвижност при неусилие за освобождаване от смущения
2.46 sthira sukham asanam
Неподвижна без усилие (за поддръжка неподвижността) физическа поза
2.47 prayatna shaithilya ananta samapattibhyam
Напрягане (физическо) с безкрайно отпускане (в позата) сливане на двете
2.48 tatah dvandva anabhighata
От тeзи двете (неподвижност и неусилие) престават смущенията
2.49-2.53 Спиране усещането за движение на дъха
2.49 tasmin sati shvasa prashvsayoh gati vichchhedah pranayamah
При това докато има вдишване издишване на двете движения, спира усещането им
2.50 bahya abhyantara stambha vrittih desha kala sankhyabhih paridrishtah dirgha sukshmah
1) Външно 2) вътрешно в 3) зоната на свързване, колебливостта в преживяването по място и време на тези трите усещани дълго едва забележимо
2.51 bahya abhyantara vishaya akshepi chaturthah
Външно вътрешно останали в зоните си настрана (не усещани) е четвъртото (спиране на усещането за движение на дъха)
2.52 tatah kshiyate prakasha avaranam
От това спиране на усещането за движение на дъха спира и усилието като се разкрива
2.53 dharanasu cha yogyata manasah
Разсъдък с концентрация и способен да се свързва
2.54-2.55 Изоставяне на мислите зависими от сетивния опит
2.54 sva vishaya asamprayoge chittasya svarupe anukarah iva indriyanam pratyaharah
Функциите на сетивата като елементи на разсъдъка и обвързаните ответни органи и психически реакции, в собствената си природа (без контакт със сетивни обекти), изоставят мислите зависими от сетивния опит
2.55 tatah parama vashyata indriyanam
Чрез това (изоставяне на мислите зависещи от сетивата) се овладяват и психичните реакции
3. Vibhuti Pada
За силата (на чистия разум)
3.1-3.3 Концентрация, чисто наблюдение и чисто разбиране
3.1 deshah bandhah chittasya dharana
Фиксиране вниманието на разсъдъка върху обект или място е концентрация
3.2 tatra pratyaya ekatanata dhyanam
Там (на мястото на концентрация на вниманието) когато мислите произтичащи от опита се наблюдават еднонасочено (от посоката на наблюдателя към сетивния обект) без прекъсване (на посоката) е чисто наблюдение, медитация
3.3 tad eva artha matra nirbhasam svarupa shunyam iva samadhih
Когато там (на мястото на сетивния обект), към което е насочено вниманието на наблюдателя, обекта се яви само в собствената си природа (чиста форма) или като прост наглед (без форма) e чисто разбиране
3.4-3.8 Анализ чрез чисто разбиране
3.4 trayam ekatra samyama
Трите заедно концентрация, чисто наблюдение и чисто разбиране са за анализ (на обекти)
3.5 tad jayat prajna lokah
От овладяването на анализа се постига чисто знание за обектите
3.6 tasya bhumisu viniyogah
Трите се прилагат последователно върху равнища, състояния и етапи
3.7 trayam antar angam purvebhyah
Той (анализът с трите) е по-късен етап от предишните пет (за овладяване на чистото възприятие)
3.8 tad api bahir angam nirbijasya
Но (анализът включващ трите), предхожда чистото разбиране равнило емоционалните нагласи на разсъдъка зависим от сетивата и независимите от опита съждения

3.9-3.10 От променлива емоционалност към постоянна рационалност
3.9 vyutthana nirodhah samskara abhibhava pradurbhavau nirodhah ksana chitta anvayah nirodhah-parinamа
От равното надигане и изчезване на дълбоки емоционални впечатления за кратки моменти, чистият разум разбира за постоянството
3.10 tasya prashanta vahita samskarat
То (постоянството) налага своя дълбок емоционален отпечатък сред другите (емоционални впечатления)
3.11-3.12 От постоянна рационалност към обобщаващи закономерности извлечени от опита
3.11 sarvarathata ekagrata ksaya udaya chittasya samadhi-parinamah
Множество постоянни чертаят линия за сравнение спрямо една средна стойност
3.12 tatah punah shanta-uditau tulya-pratyayau chittasya ekagrata-parinimah
И отново вниманието към пиковете и спадовете на средната стойност създава разбиране за обща закономерност
3.13-3.14 От обобщаващи закономерности базирани на опита към метафизически съждения извън опита
3.13 etena bhuta indriyasau dharma laksana avastha parinamah vyakhyatah
С тези три (постоянна, средната стойност и обща закономерност) се обяснява трансформацията на формата, състоянието на старо и ново и качествата и връзката с описуемия материален свят и сетивата
3.14 shanta udita avyapadeshya dharma anupati dharmi
Има (a priori) закономерности извън сетивното, водещи до обща причина или обща проява, които се съдържа във всички други причини и прояви
3.15-3.16 Анализ на формата и характеристиките и разбиране за минало и бъдеще
3.15 krama anyatvam parinamah anyatve hetu
Разликите в последователността на промяна променя наблюдаваните характеристики (постоянната, средната и общата закономерност) на формата
3.16 parinimah traya samyama atita anagata jnana
От анализ върху промените на трите (постоянната, средната стойност и общата закономерност) относно форми и характеристики, чистият разум добива способност да разбере миналото и бъдещето
3.17-3.20 Характеристики на аналитичните съждения на чистия разум – универсалност, разбиране, знание за чистия разум на други и безоснователност на съжденията на чистия разум
3.17 shabda artha pratyaya itaretara adhyasat samkara tat pravibhaga samyama sarva bhuta ruta jnanа
Понятието (името на обекта), съждението и умозаключението (синтетичните съждения) се взаимообвързват и смесват, но чрез анализ разликите стават ясни и зазвучават (универсално, общоразбираемо) на различни езици
3.18 samskara saksat karanat purva jati jnanam
От пряко наблюдение на проявите на дълбоки емоционални нагласи идва знание за предишен опит
3.19 pratyayasya para chitta jnana
Чрез анализ върху съжденията на други идва знание за разума им
3.20 na cha tat salambana tasya avisayin bhutatvat
Базата на която се основават аналитичните чисти съждения на другите, остава незабелязана или безоснователна
3.21-3.35 Примери за аналитични съждения на чистия разум
3.21 kaya rupa samyama tat grahya shakti tat stambhe chaksuh prakasha asamprayoga antardhanam
При анализ на формата на нечие физическо тяло, визуалните характеристики на тялото минават на втори план и видимото е невидимо за други хора
3.22 etena shabdadi antardhanam uktam
При аналитични съждения на чистия разум базирани на сетивата, другите не могат да чуят, докоснат, опитат или помиришат собствените ни усещания
3.23 sopakramam nirupakramam cha karma tat samyama aparanta jnanam aristebhyah va
Действията и техните последствия са два вида, бързо или бавно проявяващи се, и при анализ върху тях идва по-точно прогнозиране за времето на смъртта
3.24 maitri dishu balani
При анализ върху приятелството и взаимоотношенията идват методите за укрепването им
3.25 baleshu hasti baladini
При анализ на чистия разум върху силата на слона идват по-добри техника за използването на силата му
3.26 pravrittyah aloka nyasat suksma vyavahita viprakrista jnanam
При анализ върху възможностите на свръх сетивност се разработват методи даващи възможност за възприемане на невидими и отдалечени обекти
3.27 bhuvana jnanam surya samyamat
При анализ върху вътрешни знания се разкриват други реалности
3.28 chandra tara vyuha jnanam
При анализ на Луната и планетите се придобива знание за техните орбити
3.29 dhurve tad gati jnanam
При анализ на неподвижността на Полярната звезда се придобива знание за движението на звездите
3.30 nabhi chakra kaya vyuha jnanam
При анализ на средната зона на тялото се придобива знание за разположението на органите
3.31 kantha kupe ksut pipasa nivrittih
При анализ на долната част на гърлото в състояние на глад и жажда изчезва усещането
3.32 kurma nadyam sthairyam
При анализ на костенурковия канал под гърлото се разбира стабилността
3.33 murdha jyotisi siddha darshanam
При анализ на фонтанелата идват видения за учители
3.34 pratibhad va sarvam
Или вътрешно разбиране по интуиция
3.35 hirdaye chitta samvit
От анализ на сърцето (проявите на емоционалност) идва знание за (нагласите на) ума
3.36-3.37 Разкриване на чистия (трансцедентален) разум
3.36 sattva purusayoh atyanta asankirnayoh pratyaya avishesah bhogah pararthatvat svartha samyamat purusha-jnanam
Чистият разум се разкрива от съждения валидни за всяка опитност (a priori), което се разбира при анализ
3.37 tatah pratibha sravana vedana adarsha asvada varta jayanta
Съжденията валидни за всеки опит, носят усет извън обсега на сетивата за слух, допир, зрение, вкус и мирис
3.38 Съжденията (a priori) на чистия разум и ефекта върху практическия разум
3.38 te samadhau upasargah vyutthane siddhayah
Съжденията валидни за всяка опитност на чистия разум (a priori) пречат на практическия разум да борави с обекти, но са предимство извън сетивното
3.39-3.49 Други странични ефекти и рузултати при чистия разум
3.39 bandha karana shaithilyat prachara samvedanat cha chittasya para sharira aveshah
От независимостта на чистия разум и способността да се навлиза в полето на практическия идва способността да се влезе в друго тяло
3.40 udana jayat jala panka kantaka adisu asangah utkrantih cha
От потока нагоре се получава отделяне от кал, вода, тръни и други подобни обекти и се получава усет за отделяне на тялото нагоре
3.41 samana jayat jvalanam
От потока в центъра на тялото се получава усет за огнена аура
3.42 shrotra akashayoh sambandha samyamat divyam shrotram
От анализ на връзката между пространството и способността за чуване идва възможност за по-финно чуване
3.43 kaya akashayoh sambandha samyamat laghu tula samatatti cha
От анализ върху връзката между пространството и лекотата на памук е възможно създаване на техника за придвижване в пространството (летене)
3.44 bahih akalpita vrittih maha-videha tatah prakasha avarana ksayah
От анализ върху преживявания извън тялото се виждат нематериални същества и от това покривалото на неземното се открива
3.45 sthula svarupa suksma anvaya arthavattva samyamad bhuta-jayah
От анализ върху проявите на веществото, които са груби, фини и взаимно свързани се развиват технологии за тяхното овладяване
3.46 tatah anima adi pradurbhavah kaya sampad tad dharma anabhighata cha
От това се постига способност за изграждане от малкото на устойчивост на тялото или негови части, които да се придават и на други
3.47 rupa lavanya bala vajra samhanana kaya-sampat
Това усъвършенстване на тялото включва красота, привлекателност, енергия, твърдост, ударустойчивост
3.48 grahana svarupa asmita anvaya arthavattva samyamad indriya jayah
От анализ върху на възприятията и действието обвързано с личностно израстване се постига усъвършенстване на сетивата и способност за планиране
3.49 tatah mano-javitvam virarana-bhavah pradhaua jayah
От това владеене на сетивата и действията умът става бърз, владеещ сетивния апарат и първоначалните му цели се проявяват
3.50-3.52 Трите отказа предвестници на освобождение
3.50 sattva purusha anyata khyati matrasya sarva-bhava adhisthatrittvam sarva-jnatritvam cha
Отказ от практичността на практичния разум чрез различаване и разбиране предимството на чистия пред проявите на практичния разум в проявяващите се форми и състояния на съществуване, а също и всички прояви на практичност от страна на разума
3.51 tad vairagya api dosa bija ksaya kaivalyam
Отказ от чистотата на чистия разум даже спрямо нечистотата във формите и състоянията на съществуване, унищожава в основа привързаността (и към чистотата) и се постига освобождение
3.52 sthani upanimantrane sanga smaya akaranam punuh anista prasangat
Отказ от непрактичността на чистия разум – покана от небесни същества съпроводена от приемане или усмивка на гордост придружена с приемане, възстановяват възможността за повтаряне на обвързаностите
3.53-3.56 Освобождение при свързване на аналитичните съждения на практичния разум и синтетичните на чистия
3.53 ksana tat kramayoh samyamat viveka-jam jnanam
Чрез анализ на разликите в последователни моменти от време се изграждат аналитични съждения основавани на синтетичен опит
3.54 jati laksana desha anyata anavachchhedat tulyayoh tatah pratipattih
При тази аналитичност идва способността за открояване на обекти, които обикновено са неразличими по категория, характеристики и място
3.55 tarakam sarva visayam sarvatha visayam akramam cha iti viveka jam jnanam
Аналитичното наблюдение е кадър, който включва всички обекти в обсега на описание на практичния разум, независимо от последователността на събитията, с всички условия на съществуването им, в състояние на непроменимост
3.56 sattva purusayoh suddhi samye kaivalyam iti
От чистотата на чистия разум от чисти съждения и практичния от опита, равнени, настъпва освобождение и това е краят
4. Kaivalya Pada
Освобождение
4.1-4.3 Формулиране на съждения за общите закономерности (a priori)
4.1 Janma osadhi mantra tapah samadhi jah siddhyayah
От 1) съществуването, 2) въздействията на билки, 3) (повторението на) мантри, 4) самодисциплината (над сетивата) и 4) познанието, чистият разум формулира общите закономерности
4.2 jatyantara parinamah prakriti apurat
Другото (по пътя на практичния разум) разбирането за общото се изгражда при последователна организация на натрупване опит в условията на материалното
4.3 nimittam aprayojakam prakritinam varana bhedas tu tatah ksetrikavat
Случайни, инцидентни действия не могат да доведат до постижения, а само такива, които премахват пречките, също както фермерът преправя пътя на водата в посевите и не я оставя да тече произволно в полето
4.4-4.6 Разум – Аз-индивидуалност, единство, независимост
4.4 nirmana chittani asmita matrat
Разумът (практичният) конструира индивидуалност чрез Аз-ност
4.5 pravritti bhede prayojakam chittam ekam anekesam
Макар разумът да се проявява многостранно (практически разум и чист) е един (единен)
4.6 tatra dhyana jam anasayam
От тези (съждения на практическия и чистия разум), при медитация (чисто наблюдение, без участие на дълбоки емоционални нагласи) родени, нямат потенциал (за съчетаване с действия и последствия бидейки независими)
4.7-4.8 Действия и последствия (карма) и техния ефект върху Разума
4.7 karma ashukla akrisnam yoginah trividham itaresam
Действията и последствията (кармата) не са добри (бели ) или лоши (черни) за разума в съюз, но за другия са триизмерни – добри (бели), лоши (черни) и смесени (добри и лоши)
4.8 tatah tad vipaka anugunanam eva abhivyaktih vasananam
Тази триизмерност е обвързана с натрупване на отложени действия и последствия отпечатани в дълбоки впечатления, които в последствие ще се проявят като действия съответстващи на тези впечатления
4.9-4.12 Изначални инстинкти и памет
4.9 jati desha kala vyavahitanam api anantaryam smriti samskarayoh eka rupatvat
Битието, мястото и времето бидейки различни не нарушават връзката на инстинктите и паметта поради тяхната еднаква безформенност
4.10 tasam anaditvam cha ashisah nityatvat
За тези инстинкти няма начало заради инстинкта за живот
4.11 hetu phala ashraya alambana samgrihitatvat esam abhave tad abhavah
Тъй като инстинктите се поддържат от причина, мотив, основание и обект, ако тези четири изчезнат и те изчезват
4.12 atita anagatam svarupatah asti adhva bhedat dharmanam
Миналото и бъдещето се пресичат в настоящето, но изглеждат различно заради различните характеристики или форми
4.13-4.14 Съдържание и форма
4.13 te vyakta suksmah guna atmanah
Тези (всеприсъстващото съдържание и формата) проявени или не, са от качествата (гуните) на материалното
4.14 parinama ekatvat vastu tattvam
Разнообразието на променящите се форми се определя от съществуващото единство на съдържанието
4.15-4.17 Еднаквост на налюдението, различимост в съжденията
4.15 vastu samye chitta bhedat tayoh vibhaktah panthah
Обект може да се възприема еднакво, но различието е заради различната разсъдъчна способност
4.16 na cha eka chitta tantram ched vastu tat pramanakam tada kim syat
Обекта не зависи от нечии разум, защото ако зависеше какво ще стане с него, ако не бъде наблюдаван
4.17 tad uparaga apeksitvat chittasya vastu jnata ajnatam
Разумът определя обектите като познати или непознати според попаденията на характеристиките в познатото
4.18-4.21 Единен разум
4.18 sada jnatah chitta vrittayah tat prabhu purusasya aparinamitvat
Винаги колебанията на разума (като практичен и чист) са разпознаваеми от ниво с не променяемост
4.19 na tat svabhasam drishyatvat
Не е то (еднаквото с двете проявления на разума като практически и чист) с познаваема вътрешна природа и видимост чрез сетивата
4.20 eka-samaye cha ubhaye anavadharanam
Едновременно, в даден момент и двете (проявления на практически и чист разум) не са разпознаваеми
4.21 chitta antara drishye buddhi-buddheh atiprasangah smriti sankarah cha
Ако разум възприема друг, принципите (на разбиране и основните положения на волята) биха се объркали логически и смесили с безкрайни спомени
4.22-4.23 Познаващ интелект на чистия разум и наблюдаващ субект на практически разум
4.22 chitteh apratisamkramayah tad akara apattau sva buddhi samvedanam
Когато непроменливите дълбоки емоции свързани с познанието се трансформират в устойчиво разбиране, се изгражда познаващ интелект на чистия разум
4.23 drastri drisya uparaktam chittam sarva artham
Останалото е практически разум включващ наблюдаващия субект и обекти на наблюдения простирайки се върху всичко, което може да се наблюдава
4.24-4.26 Отделяне интелекта на чистия разум от разсъжденията на практическия разум
4.24 tad asankheya vasanabhih chittam api parartham samhatya karitvat
Макар наблюдаващият да е свързан с практическия разум, тези наблюдения са от полза за познаващия интелект на чистия разум, който асимилира всеки обект в обсега на практическия разум
4.25 vishesa darshinah atma bhava bhavana vinivrittih
Чрез анализ познаващият интелект отделя родените от практическия разум наблюдения намалявайки породената от тях дълбока емоционалност
4.26 tada viveka nimnam kaivalya pragbharam chittam
От отделянето на познанието обвързано с дълбоките емоционалности, интелектът на чистия разум се освобождава от обвързването с разсъжденията на практическия разум
4.27-4.28 Нарушения в аналитичността на разбиращия интелект
4.27 tachchhidresu pratyaya antarani samskarebhyah
Има (в аналитичността на чистия разум) интервали прекъсвания от мисли в следствие на опита и други остатъчни дълбоки емоционални тежнения
4.28 hanam esam kleshavat uktam
Премахването им е като премахването при нарушенията свързани с оцветяването на практическия разум
4.29-4.31 Трансцедентална етика (всеприложима нравственост)
4.29 prasankhyane api akusidasya sarvatha viveka khyateh dharma-meghah samadhih
Когато няма останал интерес към мислите в следствие на опита и общите принципи на чистият разум са практично насочени, идва като облак чисто разбиране способно да формулира универсални принципи на свободната воля, от които следват правила за повсеместно прилагане, както се сипят капки дъжд
4.30 tatah klesha karma nivrittih
От това личностните разстройства и действията носещи последствия изчезват
4.31 tada sarva avarana mala apetasya jnanasya anantyat jneyam alpam
Тогава покривалото се отделя, знанието се разгръща без ограничение от опита, без да оставя нищо значимо непознато, почти нищо
4.32-4.34 Освобождeние
4.32 tatah kritarthanam parinama krama samaptih gunanam
От така изпълнената си цел разумът трансформира (през всеприложимостта на формулираните от него принципи) последователните материални промени
4.33 ksana pratiyogi parinama aparanta nigrahyah kramah
Серията от непрекъсващи времеви последователности на промяна достига разпознаваема крайна точка
4.34 purusha artha sunyanam gunanam pratiprasavah kaivalyam svarupa pratistha va chiti shaktih iti
Разумът изчистен от цели (чисти цели) и влиянието на материалното отдръпнато (материални цели) постига освобождение установен в природата си или така ограничен в проявлението си (на практичен – без влияние на материалното и чист – без чисти цели) e в силата си и това е края на изложението



Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2020 Dir.bg Всички права запазени.