|
|
| Тема |
 Йога сутра 4.20 (Висше ниво) |
|
| Автор |
9 Grass 8 () |
|
| Публикувано | 16.02.17 10:54 |
|
|
|
4.20 eka-samaye cha ubhaye anavadharanam
Едновременното възприятие и наблюдение е невъзможно
Коментар:
Дуалистичната философия приема еднаквото съществуване на материалното и съзнанието. Съответно материалните сетива и съзнанието имат две възможности за възприятие/наблюдение на обекти.
Възприятието е функция на материалния ум. За възприемащия материален ум събитията се разположени в пространството и просъществуват във времето. Времето определя границата на проявата им.
-------------------------------------------------------------------------------------
Пространството определя съдържанието, а времето определя мярката.
-------------------------------------------------------------------------------------
Според сутра 3.15 Възприятието не се променя, ако даден обект промени положението си в пространството, а се променя, когато последователността от промени във времето се наруши.
3.15 krama anyatvam parinamah anyatve hetu
Разликата в последователностите при промяна променя възприятието.
За разлика от възприятието, наблюдението е познавателна функция на съзнанието, която то проявява чрез финия интелект според сутра
4.22 chitteh apratisamkramayah tad akara apattau sva buddhi samvedanam
Равняването на различаващи и заличаващи познавателни импресии в полето на съзнанието изгражда познаващ интелект.
Наблюдението се различава от възприемането, защото позиционира обектите не във пространството, а във времето. Също за разлика от възприемащия ум, финия интелект определя граница на проявление, но тя не е във времето, а в пространството.
-------------------------------------------------------------------------------------
Времето определя съдържанието, а пространството определя мярката.
-------------------------------------------------------------------------------------
През наблюдаващия фин интелект на съзнанието, нищо което е съществувало не може да спре да съществува. Всяко явление може да бъде разположено във всеки интервал време, така както при възприятието всеки обект може да бъде разполаган в различни точки на пространството.
Наблюдаващото съзнание не може да заличи даден обект във времето, защото времето не определя неговата измеримост, а пространството.
Въпреки противоположността двата процеса, възприятие и наблюдение според сутра
4.24 tad asankheya vasanabhih chittam api parartham samhatya karitvat
Макар възприемащия ум да създава цветни импресии в полето на съзнанието, те са в полза на Наблюдателя, който асимилира всичко попадащо в него (полето на съзнанието)
Сутрата твърди, че съзнанието има способност да отразява и възприятията на ума, като те се смесват с наблюденията на познаващия интелект и в крайна сметка са асимилирани и от него.
Това смесване, създава и смесена картина, от импресиите на възприятие и наблюдение.
Но тези импресии са отпечатъци в съзнанието, а нямат директен произход. Така се стига до илюзията за едновременното функциониране на възприятието и наблюдението.
Умът и неговото възприятие са в една координатна система, а съзнанието и неговата способност да наблюдава познавателно са в друга. Двете се съвместяват функционално но не едновременно, а техния съюз потапя наблюдаващия в илюзия.
Редактирано от 9 Grass 8 на 16.02.17 10:55.
| |
| |
| 
|
|
