|
4.33 ksana pratiyogi parinama aparanta nigrahyah kramah
Серията от непрекъсващи времеви последователности на промяна достига разпознаваема крайна точка
Коментар
1. Времето тече последователно като в кадри от филмова лента. Даден кадър е минало, настояще или бъдеще в зависимост от впечатленията с които го свързваме.
Ето сутрата подкрепящи тази теза
4.12 atita anagatam svarupatah asti adhva bhedat dharmanam
Минало и бъдеще съществуват равно в едно, но изглеждайки различно заради различните характеристики или форми.
2. Втория съществен момент, е че събитията се намират във времеви интервали. Възприятието се трансформира в наблюдение, а за наблюдението събитията протичат по противоположен начин в общия временно-пространствен континуум.
Накратко казано ето какво става...
Материалния възприемащ Наблюдател регистрира събитията в пространството като те преминават във времето.
Съдържанието на събитията е в пространство, а времето определя мярката за размер-продължителност.
Например живота на човек изглежда като протичаш в различни места от пространството, но е ограничен във времето. При този вид наблюдение пространството определя съдържанието, а времето определя, границите-мащаба.
При трансцеденталния Наблюдател, породен от заличаващи импресии от съответно заличаващ тип познание става точно обратното. Събитията се появяват в интервали от време, а техния размер и мащаб се определя от пространството.
Времето определя съдържанието, а пространството определя мярката.
Мярката като обхват на събитието. Сутрата обяснява точно този момент, в който събитията са вече във времеви кадри.
Ако вземем горния пример живота на човек бива ограничен в пространството, то определя границите и мярката. А времето е определило съдържанието. Това означава, че не може да се определи в кой интервал от време е настъпило раждането, съответно продължителността и краят. За трансцеденталният наблюдател съдържанието е позиционирано във времето и то не налага никакви ограничения. Няма момент на раждане живот и смърт и събитията никога не са преставали да съществуват.
3. Всички времеви кадри, които съдържат събитията в материалния свят биват изравнени от заличаващия тип импресии. Няма разлика между събитията в кадрите от време.
Наблюдателят е напълно извън обсега на материалната природа и тя не го засяга.
4. Моментът в който се достига трансцеденталния наблюдател, не е несъзнателен, а напълно ясен и разпознаваем. Достига се разпознаваема крайна точка. Наблюдението е недостижимо за материалната природа. Наблюдателят вижда границата и я разпознава при нейното пресичане.
Наблюдателят като физическо тяло съществува и е жив и здрав, но процесът на възприемането му е изцяло трансформиран в трансцедентален - нематериален.
И така възниква въпросът кой от двата наблюдателя е достоверен? Дали е материалният, който регистрира събитията в пространството ограничени от мярката време или трансцеденталният, който наблюдава събитията във времето, ограничени от пространството.
Материалният е готов да се обзаложи, че събитията протичат в пространството, но имат граница във времето, а трансцеденталният наблюдава събитията във времето ограничени само от пространството.
Според сутрата и двата наблюдатели регистрират вярно събитията, но единия е повлиян от материалното, а другия от съзнанието. И двете позиции на възприятие са еднакво достоверни и недостоверни.
Според принципа на неопределеността на Хайзенберг наблюдателет не може да се установи с точност пространственно-временния интервал в който протича дадено събитие. Ако се установи с висока тачност интервалът от време (материалният наблюдател), то не може да се каже с висока достоверност мястото на събитието в пространството. Цялото пространството се явява определящо съдължанието, докато времето е сравнително точно установено.
Ако с висока степен на точност се определи местоположението на събитието, то пространството се явява ограничаващ фактор налагаш мяркато-ограничението. Тогава времето се явява изразител на съдържанието и не може да се определи събитието по време. Съответно имаме трансцедентален тип наблюдение.
Така съвременната квантова механика чрез принципа за неопределеността препотвърждава описанието, което сутрата дава за трансформацията на материалния и трансцеденталния наблюдател
Редактирано от 9 Grass 8 на 25.12.16 18:49.
|
Коментар към йога сутра 4.33
