Там най-ясно има желанието да се откъснем от самсара. Което за да стане трябва да престанем да се вкопчваме/искаме нещата наоколо.
Въпрос кой как реши да използва свободната си воля... Ама в повечето учения има идеята, че в даден етап на развитието желанията е нужно да спрат.
Преди известно време в международните форуми опитахме да развием тема за Таро.
Идеята там беше да стигнем момент когато да могат да изпълняват всяко желание което имат с колода карти, като е дадено за да могат да не го ползват, тоест да видят в един етап, че нещата вървят много по готино, когато ги оставим, а не налагаме желания над тях. Ама за да може човек да го види, първо трябва да има физическата възможност да изпълнява желанията си.
Почнах с простички неща... Как се минава през картите до пътищата на дървото на живота и други такива неща... Беше доста интересно, докато в началната част на материалите за това всичко си вървеше съвсем нормално, като стигнахме момента, когато с картите да създаваме случки и да изпълняваме желания, няколко човека изведнъж се уплашиха и спрях цялото нещо.
И основно беше защото учителя им(йогин) им беше казал да бягат, в момента в който видят някой да дава нещо показващо "сидхи"(тоест развитие на естествените ни възможности).
Та е малко двупосочно, от една страна по начало тези учения имат идеята, за невкопчване в самсара(желания и кръговратите породени от нея), от друга страна самите те се борят силно понякога, да не би да успеят да израснат на някъде...
(като тук визирам Индия, разбира се будизма и йога могат да не са свързани предполагам, но ми се иска да вярвам, че повечето йоги ще имат и цели малко по- издигнати от самсара, иначе жалко за труда и насочването към Индия)
Докато първото мисля много добра идея(осъзнаване на позицията ни), второто е ужасна идея(бягане от сидхи), по-добре човек да не следва никакви учения според мене, нормалният живот ще даде повече опитност от това...
От страна на осъзнато желание за развитие, обаче, в даден етап е нужно да имаме нещо което да води до изпълняване на "желания" или пораждане на случки, казано с други думи. За да видим как работи и да можем да го пуснем. След като сме го пуснали има синхронизация с природните закони, просто защото тогава знаем, че това е най-добрият вариант за всички, основно нас.
Силните изживявания като цел отпадат, или може би е по-точно "вкопчването" в търсенето на силни изживявания отпада, защото те идват сами.Иначе само замъгляваме процеса наслагвайки пластове на желание върху реалноста. Което с нищо не помага на никой, дали ги искаме или не, ще дойдат и ще си тръгнат, търсенето им и стремежа специално към тях изопачава .
Та де да знам... Ама е източна тенденция, запада не съм виждал да бяга от самсара, така се е набутал вътре, че чак е страшно... Може би с малки изключения...
Вечен е само мигът. – Месечка, Приказка без Край
|