Някъде много готино споменаваха, че едва ли ще видим амбициозен водопад, или пък нервирано дърво... Всичко е безкрайно спокойно и естественно, независимо колко величествено е в същото време...

Та подвизите са в други сфери, тук първата стъпка е на естественост, изучаване и напасване с природните закони около нас...

Хората които търсят подвизи, плуване срещу естественият поток и т.н. имат предостатъчно системи, религии и т.н. пък дори и живота без никакви системи на запад го предлага предостатъчно.

Петте изкуства са рядко вървян път на запад, една от причините е че се предполага поглед към нещата, който е непривичен за нашата част от света.
Което е напълно в реда на нещата, света е голям има с какво да се замести който не му пасва.
Както стана въпрос по-голям проблем е за тези които им пасва.

Защото дори и някой да смята, че синхрона и развитие в потока на природните закони си струва да се пробват тогава въпроса вече става не само дали някой би бил ок да е "неподвизна риба", ами ще може ли да го направи?
От тук не е особенно лесно, подвизите зовят силно хората живеещи на запад...

От друга страна това е проблем и на много индииски учения, как да сме едно с всичко, ако желанието да не бъдем "неподвизна риба" сграбчва силно...

В крайна сметка всеки си го решава сам като въпрос и път... Аз за себе си съм напълно наясно какво правя и какво търся, а кой какво ще реши че търси, нито е моя работа, нито има голямо значение... Всеки си има път...

Вечен е само мигът. – Месечка, Приказка без Край