И до къде така? Независимост от едно, но се появява друга зависимост, после независимост от нея, но мястото ще бъде запълнено пак от някаква зависимост. Защо са нужни тези усложнения, след като може да се прекъсне още от самото начало - да си независим от храната е нелепост, която не води до нищо съществено, факта е, че човекът е зависим от храната, без храна няма как и вместо да се стремим към независимост от същата, то да разберем и приемем, че сме взаимозависими и да не се изпада в крайности, като по този начин проявим интелигентно отношение към хранителния ни режим, без да се вманиачаваме, и просто си създадем здравословен такъв, и точка по въпроса, какво да го мислим и практикуваме повече. Просто храна, някаква необходимост, естествена необходимост.