|
|
| Тема |
 Какво е йога пространството? |
|
| Автор |
9 Grass 8 () |
|
| Публикувано | 12.08.14 20:37 |
|
|
|
Йога пространството е за различаващо просветление. Чрез него може да се отличи практиката и да се намери нейната пространствена координата.
Една точка може да се опише в тремерното пространство с три координати. Аналогично йога може да се опише с координати. Когато Патанджали е формулирал еога пространството той е използвал термин който се превежда като спица или ребро.
Най-точния термин от съвременна гледна точка е дименсия или още по-добре координата. И така както всяко явление може да се опише с коордитати във време пространството така и йога може да се опише с координати.
Координатите в йога са осем. Всяка една описва дименсия. От една дименсия към друга се преминава по тачно определен начин. Дименсийте се редуват като вътрешни и външни.
От една страна прехода от една дименсия в друга прилича на спираловиден процес, като всяка следваща стъпка повтаря по предходната но по-финно. Спилалата в йога прилича на изкачване, като всяко стъпало е като вектор насочен навътре или навън. По спиралата се редуват външни и вътрешни вектори.
Броят на външните вектори е равен на броят на вътрешните, а няблюдатулят е в център на координатната система.
Не е възможно напредък в пространство което не е базирано на напредък от съответното му външно или вътрешно пространство.
Напредъка се постига с практика и не-привързаност в съответното пространство.
Ето и самите пространства:
Ияма - Социум, вектор насочен навън. Овладяването на Иама пространството създама идеално позициониране във всеки социум.
Нияма - Отношение към самите нас. вектор насочен навътре. Дава правилата как да се отнасяме към себе си. Овладяването на нияма създава възможност да се приемем каквито и да сме.
До тук са овладени две пространства. Сега предстои да се овладее тримерното пространство и това овладяване повтаря вектора насочен навън Ниама, но вече по0конкретно за тялото и неговото позициониране навън.
Асана - овладяване на външното пространство на тялото. Овладяването на асана дава възможност за удобство в тялото.
Пранаяма - Четвъртия вектор е насочен навътре. Не е свързан с нищо физическо и е овладяване на дъха.
Пратяхара - насочен навън. Касае взаимодействието на сетивата ни с външня смят. Овладяването на това пространство ни прави нечувствителни.
Дхарана - този вектор е насочен навътре. Свързан е със способността на ума да насочи вниманието си, да се концентрири и да потече в дадено посока. Дхарана повтаря предходното вътрешно пространство на Пранаяма, където дъха се насочва и спира. Дхарана е възможна само при овлядяно вътрешно пространство Пранаяма.
Дхиана - това пространство се смята погрешно от много последователи на йога за вътрешно, но то е външно. Дхиана, медитацията е външин процес при който външен обект се слива с ума и ума получава същото качестно като външния обект. Способността на ума да получи качеството на вънщен обект, който и да е той е овладямане на най-финната част от света на материалното.
Самадхи - Това е поседното вътрешно пространство в йога. Съответно и най-финното вътрешно пространство. Някои считат че самади ни свързва с вътрешния аз, но това е грешно, защото той, наблядателят не е нито вътре нито отвън. Самади е най-финното вътрешно пространство при което наблюдаването е извън обсега на ума, но не е непременно от позицията на центъра, наблюдаващия.
Това са всички постранства в йога. Всяко следващо обръща вектора на координатата и представлява по-финно измерение. Овладяването на всички пространства в максимялна степен разкрива нашия център, който съвпада с началото на векторите представящи координатите. Неравномерното овладяване на съответните измерение ни отдалечава от нашия истински център.
Например не може да се онладява само пространството Дхиана, защото то е външно и от това се получава дисбаланс насочен навън. Не може и да се онладяват само позиции на тялото квързани с пространството - Асана, по същите причини.
Центъра на координатната система в йога и своеобразно освобождение и сливане на външно и вътрешно в едно цяло. Така точката може да се разглежда и като ново начало и нова девета координата свободно от дуализма външно-вътрешно.
| |
| |
| 
|
|
