Ами човека ми коригира изкривявания, събирани цел живот.


Травми. Ти защо мислиш е тая целата болка. Щото масажира точки и места и въздейства на задръстени предполагам центрове.


Аз НАИСТИНА генерално се чувствам по-добре - съзнанието ми се отвори и цялостно съм по-бодра и осъзната - ако е възможно да го опиша с човешки думи. Проявих интерес към неща, зарязани от много години от мене. Изкарах серия изпити - това малко ли е. Погледнах се отстрани - а обикновено съм толкова заета в глупости и всекидневие...ма то това си е една голяма медитация и осъзнаване.


Болката - я схващам като моментно състояние в процеса на лекуване. Накара ме да усетя всяка точка в тялото си. И това не е малко да знаеш. И не се случва нормално - а си е мисля, пряко следствие.


Обмислям още промени в живота си - и те ми се случват в крачка. А това малко ли е? хората седят и дремят цял живот и се плакват - нямам възможности, нямам отворени врати - а аз се оплаквам от прекалена заетост и не можем да отлепим...от умора, пре-натоварване и лавина от събития, възможности и отворени порти за мене - по целио свет....


Това си е самото божие откровение - върху главата ми до степен, че не знам какво да го правя .....


Болката е само индикация - и предупреждение. Аз от болката не се даже оплаквам - въпреки че сигурно съм изнесла на гърба си повече болка отколкото батальон избити войници.


Предупреждението ми беше дадено и гласно, и негласно - и тялото ми го усеща, и аз го разбирам - че се налага да се погрижа за себе си - стига съм се грижила за работодатели, пари, интереси и прочие имагинерности.


Сега тялото ми има нужда от грижа - въпроса е, че нямам 3 живота времеда експериментирам - и е добре да тръгна генерално в правилната посока. Правилната посока е - правилните физически упражнения комбинирани с медитации плюс останалото неизказано по пътя.


Затова попитах хора с опит - не защото имам нужда от хапчета - и не защото имам нужда от съчувствие или самозъжаление. Стигнала съм дотук - и по-нататък ше стигна - просто един нормален въпрос - какво мислите вие с практиките.


Всеки е минал подобни състояния. Поглед отстрани е полезен. Винаги има какво да се научи. Няма ли - как мислиш.


Най-трудното е винаги било да направиш първата стъпка - спомнете си как вие я направихте. Едва ли е било с фанфари и барабани и червени килими.

Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.