Светлината на спасението станала тъмнина. Нощем слънцето свети на други хора и нощта е време за отпочиване и възстановяване и на очите, и на другите телесни органи. Ако светлината остане запалена в светилника, значи светлината не е загубена. Кандилцето е толиво и светило преди човек да измисли печката.Човек се страхува от тъмното и неизвестното.Получава се или постоянна невротичност или постоянна сънливост.
На практика "сарвангасана" повлиява на тези неуравновесни човешки състояния като един автоматичен регулатор... Най-подходящо време за практика е нощем преди лягане за сън. При по-дълга и редовна практика в човек се появява една собствена светлина и пречистване. Не е за всички.Редактирано от K R E D O R на 21.04.14 18:13.