Това е формата, мисля че общочовешкото е тук непрекъснато. :)

Някъде вътре има искра... Кой я вижда и кой не, не е основното, основното е че има пътища които могат да насочат вниманието ни към нея, ако им позволим.
За да можем да я видим, трябва да пуснем формата и да се насочим към същноста.

Дали вниманието ни е там или не, искрата винаги ще е там, ама ако човек я забелязва, има възможност някои неща да започнат да се променят...

Това си е път(или пътища), който се интересува и е за него, може да ги върви, останалите няма дори и да ги видят и както с повечето стойностни неща, зяпат от страни и се чудят на вървящите...

Така са думички, няма много стойност... Или човек го познава или не, ако го то няма нужда от повече думички, ако не го, няма да го види колкото и думички да се изпишат тук според мене.

Always, someone,
somewhere is fighting for you.