То не е по- скоро, а хиндуизма си е баш най- разпространен, но въпреки това Индия е страната и на будизма, и на йога, и на джайнизма.

Инак по питанията ти - аз за това все настоявам, да се позаинтересуваш в подробности, не се плаши, това едва ли ще те провокира да станеш будист. Едно от основните неща, които не знаеш е, че будизма няма пропагандаторска цел - разбира се можеш да посочиш много примери, дори от съвремието, където разни будисти, също като типични християнски мисионери, са тръгнали да спасяват света, но аз визирам утвърдените имена в историята на будизма. Един от тези хора е Нагарджуна, един от най- значимите учители в будизма изобщо - та Нагарджуна ясно е заявил: "по- добре да не започваш - след като веднъж си го започнал по- добре да го довършиш" т.е. в будистката традиция няма онзи елемент, където е препоръчително да ставаш будист, напротив, ако не е наложително според будистките учители още от самия Буда то е по- добре изобщо да не стъпваш на духовния път, а ако вече си го направил, ако веднъж си сложил крака си на пътя, няма начин да избягаш, не можеш да отстъпиш назад, вече си въвлечен и дори да не искаш, ще трябва да извървиш цялата му дължина, това е единствения начин да се измъкнеш от него. Този да го наречем принцип е фундаментален за будизма - нито Буда, нито Бодхидхарма, нито Нагарджуна, са били с широко отворените врати на християнската църква, първата крачка в будизма е може би най- важната, а тя е медитацията да те намери без посредник, преди това чисто индивидуално събитие е трудно да се говори и практикува каквато и да е била духовност, поради простичкия факт, че не съществува такава необходимост.

Будисткия подход започва с нашето объркване и страдание, и проправя пътя към тяхното разкриване - духовния път в будистката традиция е процеса на пресичане на нашето объркване и разкриване на пробуденото състояние на ума. Няма да е голяма лъжа, ако кажем, че по западния възглед, будизма е много повече психология, отколкото религия. Религията за нас е нещо, като висша социална идеология, но будизма не се занимава пряко със социалния живот - неговата роля е индиректна, целта са здравето и целостта на индивидите, а не на обществото, тъй като обществото е фикция, то не е нещо реално съществуващо, онова което действително съществува е индивида, човека, и ако човеците не са здрави, то е елементарно следствие и обществото да е болно.

Така, че плодовете на будизма са много, това че не се виждат с просто око е друг въпрос - психолозите все повече и повече се интересуват научно! от будизма, вече се правят най- различни експерименти и изследвания в/у медитатори, практици, то е неизбежно това, защото психологията още от Фройд и Юнг навлезе във води, където конвенционалните разсъдъчни методи просто не работят. Ти правиш сравнения на база икономика, политика, технология, но факторите, които оказват влияние в/у развитието им са много, като религията е от последните в списъка - така, че просто базата ти е подвеждаща, за да прецениш стойността на едно духовно учение.