Силата да кажеш Не зная / Религия и мистика / Йога

Проблемът, според мен, е много прост. И той се състои в механизмите, по които се създават митовете.

Ето пример: учител и ученик. Учителят може някои неща, които все още не е преподал на ученика. Ученикът е от този тип хора, които са впечатлителни и с голямо его. Не иска да учи, но има претенции, че много знае.

Затова хваща нещо, което не разбира и го представя като нещо, което уж разбира, но не може. По тоя начин, мисля си, се е появило и "храненето от слънцето" - някой впечатлителен и търсещ внимание ученик, изведнъж се е превърнал в "знаещ и можеш" пишман-учител. Почнал е да приказва глупости, а невежи около него са ги подели. Една лъжа повторена хиляди пъти става истина. Записва се по дебели книги, а колкото повече време минава, толкова повече се приема за мъдрост и истина. А е можел просто да си каже: Не зная.

Все едно, след 1000 години, някой да открие книгите на Айзък Азимов и да реши, че това е било ежедневието на предците.

Единственото внимание, което подобни заблуди заслужават е заради механизма им на поява и затвърждаване. Този механизъм е универсален и ако се разбере, може да се използва чрез определени практики, за да се отърве човек от собствените си заблуди. Майка или баща са казали някоя откровена глупост докато сме били съвсем малки и ние сме я приели за чиста истина.

Но дори да излезем от сферата на истина-лъжа, остава въпросът - с какво ще помогне на един несъзнателен човек това, че вместо храна, ще яде слънчева светлина? Няма да му се налага да мие чинии и да ходи по голяма нужда?