Re: Очаквах подобно обвинение / Религия и мистика / Йога

Напредналите будисти биха класифицирали Санкхя и учението (трудовете) на Патаджали, като отнасящи се към първото и второто завъртане на колелото на Дхарма - "ум"; "няма ум". Истини, но не окончателни, не тотални.

Патанджали и много други адепти и учители считат (са считали), че това преподаване, до това ниво, е достатъчно за човека и той, от там на сетне, може и сам да продължи към следващите нива.
Затова повечето учители не са преподавали учението (Дхарма) за по-високите нива. Такива са били периодите и нивото.

Има обаче и учители, които не са мислили по този начин и са дали и следващите учения, разясняващи Дхарма, бидейки сами по себе си Дхармата.

Санкхя и ученията на такива като Патанджали са дуалистични.

В Будизма Нирваната са описва по два начина, според това за кой набор от ученията става дума.
Ако ученията спадат към първото и второто завъртане на колелото на Дхарма, то Нирвана се описва аналогично на описанията на Асампраджнята/Нирвикалпа Самадхи.

Ако обаче ученията спадат към третото завъртане на колелото на Дхарма, то Нирвана не се описва така и предишните истини се считат за двойственост, за дуалност. Нирвана от ученията, спадащи към третото завъртане на колелото на Дхарма, се описва аналогично на описанията на Сахаджа Самадхи и Саруба Самадхи.
Разбира се тези описания нямат нищо общо със Сахаджа Йога и с Нирмала Деви, чието учение също се отнася към първото и второто завъртане на колелото на Дхарма ("ум"; "няма ум").

Малко учители са разяснявали целият набор от учения, от всички завъртания на колелото на Дхарма.

Един от тях е Кунга Тензин, който дава следното:
"Квинтесенция на устните наставления, относно виденията, съзерцанието и поведението, съгласно Махамудра

Намо Гуру Прабхакара!
Ти, учителю от традицията бругпа, единството на всички Прибежища,
към който, в състояние на неразделност, аз непрестанно призовавам.
На теб, желаещия да установи добра връзка с ученията,
ще ги обясня с няколко думи от все сърце.

Това, че си получил човешко тяло,
е безценно за осъществяването на трите обета.
Ако не се занимаваш с практиката на съвършените чисти учения,
в течение на този ти живот, получавайки такова тяло,
може би в бъдеще няма да получиш.

Затова в този живот практикувай обхождане и прострации.

Смъртта е враг и свирепите обятия на Яма няма да закъснеят,
Докато ти си мислиш: “Аз ще практикувам учението”, смъртта ще те победи.
Затова още сега остави злото и прави добро,
даже когато просто чуеш за трите лоши състояния на битието, сърцето трепери.
Какво ще правиш, когато страданието те настигне?

Мислейки така, избегни злото, тъй както избягваш отровата.
Три(те) Съкровища имат силата да предоставят Прибежище
от състоянието на неумолимите страдания на прераждането,
Затова в един съвършен съюз ги призовавам от сърцето.

Мисли за всички същества на шестте състояния като за своя майка.
През множеството ти минали животи те са били твои родители.
Само, че те страдат в това състояние на прераждане.
Която и практика да правиш, посвети я за тяхното благо.

Сега съзерцавай Учителя си над главата,
величествен и накичен с всички знаци на неговото достойнство.
И ревностно, от дълбочината на сърцето си, го призовавай.
Той се разтваря, след това, в светлината и се слива с твоето собствено съзнание.

Без да сменяш това състояние, съзерцавай ума,
наблюдавай, накъдето и да се движи,
външно (навън б.р.), вътрешно (навътре б.р.), и когато не се проявява.
Остани в това състояние – естественото състояние на ума, без да променяш нещо.

Не можем да кажем, че ума съществува, тъй като той няма субстанция,
И не можем да кажем, че умът не съществува, тъй като все пак мисълта възниква.
Умът от време на време е спокоен, от време на време се движи,
Наблюдавай го внимателно, без прекъсване.

Празната същина на ума е Амитабха, Дхармакаев(ия) ум.
Лъчезарната, ясна природа на ума е Авалокитешвара, Самбхогакаев(ия) ум.
Всичките мисли, възникващи в ума са Падмасамбхава, Нирманакаев(ия) ум.

Всяка една мисъл (или импулс), която възниква в резултат на петте отрови,
ако си разбрал нейната природа, то тя е една от буда на петте генезиса.

Ако умът е ясен, съзерцавай същността на тази ясност (яснота б.р.),
Това е - махамудра, съюз на шунятата и ясността (яснотата б.р.).

Ако умът се радва, съзерцавай същността на това удоволствие,
Това е - атийога, съюз на шунятата и удоволствието.

Ако умът е празен (пуст б.р.), съзерцавай лицето на тази празнина (празнота/пустота б.р.),
Това е - махамадхямика, съюз на шунятата и разпознаването.

Ако умът се страхува, съзерцавай същността на този, които се бои,
Това е - свещеното учение жод.

Ако не виждаш умът да има каквато и да било субстанция,
Това е - праджняпарамита, шунята на ума.

Дали се движиш или си в покой, наблюдавай ума,
И движението, и покоят - истинската практика (на ритуалния) на обхода (ритуалното обикаляне).

Когато ядеш, когато пиеш, наблюдавай ума, —
И тогава това е истинската ганачакра.

Лягайки да спиш и на сън — наблюдавай ума,
Така сънят се превръща в практиката на Ясната Светлина.

Практикувайки мантра и съзерцание,
Дълбокият им смисъл е да наблюдаваш ума.
Ако искаш да победиш демоните и да разрушиш препятствията -
Побеждаваш ги, съзерцавайки ума.

В настоящият момент, можеш за нищо да не мислиш,
Но в резултат пребивавай в съзерцаване до сетния дъх.
Разговорите и постъпките на обикновените хора,
Деянията, разсейващи ума, — не се тревожи от всичко това.

Такава е същността на практиката на дълбокото съзерцание.
Не я забравяй и развивай ясното присъствие.
Със силата на това присъствие управлявай себе си
И по този начин ставай все повече и повече свой собствен учител.

Сприятели се с практиката на съзерцанието.
И ако увеличиш продължителността й,
Нейната продължителност вече няма да прекъсне и няма да бъде ограничена от периоди.

Ако съзерцанието тече постоянно, като централно русло на река,
Какъв благоприятен знак е това!

Подобно на пречистено злато това устно учение кхампа Великият учител Агван Кунга Тензин Гелег-балсанпо — въплъщение на Карма-танпел е проповядвал на своите ученици — мъже и жени, монаси и миряни."
превод от руски език Анастасия Димитрова

Умът - това е светът, това е Брахман в проявление. Липсата на ум - това е Шунята, Брахман неизявен/непроявен. Пуст, но тази Пустота, както се казва от Джао Бичън, е Излъчваща, не е съвсем празна:
"Да се вижда Пустотата не-празна е правилно, а да се вижда тя празна е погрешно, защото несполучливото завръщане в центъра дзицяо прачи да се прояви светлината на жизнеността.
Под сърцето и над половите органи има празно пространство, където духовната жизненост (шънци) образува кухина. Когато духът и жизнеността се завръщат в тази кухина, духовната жизненост се издига, за да образува кръг светлина, който не е празен. Пустотата, която не излъчва е относителна, докато излъчващата Пустота е абсолютна. Абсолютната Пустота не е празна като относителната. Пустотата, която не е празна, е духовна светлина, която на свой ред е духът, т.е. жизнеността...

"Когато златния механизъм на алхимията се задвижва и поражда блясъци светлина, тогава Дворецът на Пустотата (сюйшъ, т.е. сърцето, освободено от желания и чувства) ще се озари от бяла светлина, която ще отвори Тайната врата (сюангуан)."
...
Тази точка е между очите, в центъра на мозъка. Лаодзъ я нарича "Врата на небето и земята". Затова той препоръчва на хората да се концентрират върху този център, за да реализират единството на всички неща. В този център има "перла" с големината на оризово зърно, която е центърът между небето и земята в човешкото тяло, т.е. в микрокосмосът. Тя е кухината на вродената жизненост. Но да се знае нейното местоположение не е достатъчно, защото тя не притежава чудната светлина на същностната природа, чийто символ е кръг и която Конфуции нарича добродетелно съвършенство (жън). Книгата на промените го нарича Предел (у-дзи), Буда го нарича Съвършенство (Безпределно), а даоистите - Елексир на безсмъртието, или духовна светлина. Всички тези определения се отнасят за вродената, Единствено Истинската Жизненост. Който познава тази кухина може да приготви Елексира на безсмъртието.
Затова е казано: "Когато Единното е постигната, всички проблеми са решени".
Така, по време на тренировка, очите трябва да са насочени навътре, към центъра на междувеждието, за да се задържи Единното, което трябва да се пази в изходната кухина на духа (дзицяо) без напрежение, но и без отпускане. Това се нарича задържане на духа в неговата изходна кухина. Тази кухина е коренът, от който израства вечния живот и тя се намира там, където се усъвършенства същностната природа.
"Ако изходната кухина не е установена, първичното дишане няма да може да се поддържа постоянно, духът не ще има основа за сублимация, алхимичният елемент ще е недостатъчен и човек няма да може да изработи Златния елексир". Защото кухината зад междувеждието е основа на духовната стабилност и център на всички неща. Тя не съдържа нищо, нито отвън, нито отвътре, което вниманието да може да задържи (последством ума) или да види в състояние на безмисловност (несъзнателно), защото ако задържиш вниманието си върху това, означава да си свързан с видимото, а да бъдеш безмисловен ("несъзнателен"), означава да вървиш към Относителната Пустота. Какъв ли вид тренировка трябва да проведе човек, за да постигне резултати?
Правилният метод е следният: Практикуващия трябва да затвори очи и да успокои ума си така, че да може да "задържи" кухината на духа (дзицяо), докато не се появи светлината на същностната природа. Това ще бъде потвърждение за правилността на метода.
Устата трябва да бъде затворена, а езикът да докасва небцето (над предните зъби), за да обездвижи духа и жизнеността. Ако концентрацията на вниманието е правилна, такова ще бъде и сърцето между небето (главата) и земята (долната част на корема). Ако духът е чист, Великият предел (тайдзи) ще бъде правино осъзнат. Ако се постигне "безмислието", впоследствие това ще доведе до състояние на яснота и чистота. В Абсолютната Пустота (липсата на сетивни данни) и в Пределната Тишина възниква бяла светлина, за да озари празното сърце (сюйшъ). Тогава златният механизъм ще излъчи проблясъци светлина. Вашето сърце, Небето и Земята, ще се проясни от само себе си."
източник: "Даоистка вътрешна алхимия; Тайната за усъвършенстване на същностната природа и вечния живот" Джао Бичън

Самото излъчване на тази Пустота се нарича "Първа проява на Брахман" - Хиранягарбха (Златна утроба), от която произлизат Мъдростта, Любовта и Чистотата (Брахма, Вишну и Шива; Отец, Син и Светия Дух).
Това е Сияйността на Пустия Ум, но Умът има и друга Сияйност - самите му феномени - мислите, които са микрото на всичко съществуващо в Битието и самото Битие, самата битейност.
:-)
Ето това е учението от третото завъртане на колелото на Дхарма, което води до Адвайта, до недвойственост и до въпросното Блаженство, за което писах премного...
Само по себе си това Блаженство (СатЧитАнанда) е цел и средството, което извършва тоталната и окончателна трансформация, водеща до това, което в Будизма е известно като "Тяло на дъгата", "Тяло на Великата Трансформация", в Каббала и Юдаизма е извество като "Меркаба", в Християнството като "Славно тяло" ("Успение"), в Дао като "Безсмъртие".
Това нещо е познато и в Хиндуизма и е отлично описано от Рамалинга Свамигал например, но не само.

Мудрата, която прави Джамянг Кхиентсе Чьоки Ладрьо е символизираща точно това предаване на трите вида учения (Дхарма):