Попитай се тогава дали наистина си разбрала това, което писах.

Не, не съм последовател на нито един от видовете Будизъм. Последователите следват строго определени, конкретни неща, вярата си.
Аз също си имам вяра, но тази вяра е много по-обшина и се е преподтвърдила в сърцето ми, в истинско разбиране.

Няма кое да ме зароби, защото спрях да бъде беглец и да търся друго освен Събирането на Небето и Земята, а сиреч онова безвъзвратно състояние, в което Самсара и Нирвана са Едно. Това състояние се намира, когато човек се откаже напълно да го търси. Парадокс. Но човек не може да се откаже, преди да е опитал всичко и преди напълно да се предаде от умора и в отчаяност. Тогава е тоталната смърт (мистичната).
След това е Блаженството, за което Мевляна Руми казва:
"Хванати от своите мисли
ние за всичко се тревожим,
но веднъж опияним ли се
от таз Любов -
тогава що идва, нека дойде!"

Без разлика, без двойственост, Адвайта.
"Сансара не се различава по нищо от нирвана.
Нирвана не се различава по нищо от сансара."
Нагарджуна

Ако си беглец в Нирвана, ти отиваш в крайност, защото Нирвана (такава, каквато ти я "познаваш") е крайност. Спасяваш се в нея. Самсара е единя полюс за теб, а Нирвана - другия полюс; Пуруша и Пракрити.
Затова писах, че в Будизма се говори за недвойствена Нирвана, която е аналогична на разбирането за Брахман във Веданта ("Аарвам кхалв идам брахма" - „Всичко, което се разпростира е Брахман“).

Преди да стигне човек до там, му остава само едно и то е всеки ден да умира, както е рекъл и апостола:
"1 Коринтяни 15:31
Всеки ден умирам, тако ми похвалата за вас която имам в Христа Исуса Господа нашего."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от edinica_nula на 17.11.13 11:47.