Re: Очаквах подобно обвинение / Религия и мистика / Йога

Колкото повече човек научава, толкова повече разбира колко малко, колко нищожно малко е знаел. :-)
Днес с едно човек не е съгласен, утре пък не е съгласен с предишните си несъгласия...

Всеки сериозен практик прави сверка и то не само с Писания, а и с трети лица, били те учители или сподвижници по пътя.

Едни от нещата, които се научават по Пътя е наистина различаването, разпознаването, съзирането, класифицирането, дистанциранет...

Да, при добра концентрация умът е относително притихнал и лесно може да влезе в ролята на наблюдател, на анализатор.
Аз лично не ползвам тази терминология, думата "дискриминране" например. Знам от къде е купена. Няма лошо, то все от някъде нещо си харесваме и си го ползваме. :-)

Най-важното е будността, трезвеността на ума. След това е добре да можеш да имаш верен анализ, разпознаване, различаване и да умаеш да видиш и подредиш в ума си кое е васани, кое са татви и пр., т. е. проявите/премените на Пракрити, за да може в последствие да се види и отвъд тях, а сиреч Пуруша.
Тези неща са от ясни по-ясни за всеки сериозно практикуващ.

И наистина тогава започват да изкачат самскарите. Не е много сигурно дали ти/съзнанието ти наднича в подсъзнанието, или подсъзнанието се проявява на съзнателно ниво. ;-)
Общо взето по време на медитация контрола се намалява и това, което е въспирало изявите на подсъзнанието се е поотдръпнало, което автоматично освобождава второто и то започва да се показва.
Иначе да, може и чрез анализ и чрез проследяване на моделите да се навлезе в подсъзнанието, но едното няма нищо общо с другото.

По време на медитация самата енергия разпалва и подсилва подсъзнанието - това, което е преживял и самият Буда под дървото Бодхи.
Тази работа е различна от копаене в моделите и в моделите и в моделите и тъй все по-дълбоко.

Да, наистина си е труд, но в повечето случай онзи, който твърди, че е достигнал до края се лъже.
И това се вижда дори с просто око. :-)

"След осъзнаването на което човек буквално се чувства лек, като перце, и блажен, като Буда."
Само, че това осъзнаване е половинчато, защото е тъй наречения Седми Ден. След Седмия Ден, след тази Нирвана нещата, осъзнаването продължава и тази Нирвана, пред крайната Нирвана, която е отвъд крайностите, е нищо.
Това е тази Нирвана, от която всеки нормален и с акъла си будист се отказва и то не защото приема саможертвеност за в полза на другите същества, а защото не е Нирваната, която се търси.
Тази Нирвана е крайност. Тя е равнозначна на Пустота и точно след нея започват сидхите.
Тя е основата на Битието и стои от единя му край, като негов родител.
Нирваната, която е одвъд крайностите е след това и тя и истинската. За нея е писал Нагарджуна, пък и други.
Нирвана и Самсара са еднакво пусти и по нищо не се различават.

Затова в повечето случаи учителят тук, ако имаше такъв, щеше да те посъветва и да ти каже да не мислиш, че си постигнала кой знае какво.
Да, сидхите точно тук е възможно да се появят, в зависимост до колко човек се е потопил, изгаснал в тази относителна Нирвана, или все още я наблюдава отстрани, като обект на неговата медитация.

Явно наистина хората си нямат представа от сидхите и не са стигнали до тях, но това е съвсем разбираемо.
Лесно обаче се стига до арогантността и високомерието. Тази относителна Нирвана лесно води до това.
Просто това е Нирваната, която в ЙС се нарича Сампраджнята Самадхи, а във Веданта - Савикалпа Самадхи.
Аз му казвам на туй нещо клан-недоклан, дран-недодран. :-)