"При проветения човек няма никаква съпротива към нищо и нищо зло не му се случва, защото кармата му е изчерпана, негативната карма. Той живее в Блаженство, защото той е самото Блаженство. Изглежда е се носи по живота, като едно хармонично с живота колело, но той е самия живот и света.
Такъв човек не е привлечен от нищо и нищо не отблъсква. Той се движи ишен от каквото и да е егоизтично желание защото няма нужда от нещо. Той има всичко. Той има Себе Си. Той е всичкото. Каво да иска, от какво да се нуждае?
Затова той няма нужда да помага, но е самата помощ. Слънцето на живота, което няма нужда да бъде Слънце, няма нужда да свети и топли. То свети и топли по естеството си."
От къде си толкова сигурен какво точно е или не е при просветлените? Може ли да те помоля за цитат от писанията?
Това не е ли поредната заблуда - хубава, идеалистична и затова трудно доловима/различима?
Кармата не е негативна или позитивна, това са нашите определения за различните васани и/или самскари. Отделно, че има множество видове карма, като да, някои кармични предопределености могат да бъдат "изгорени" в Огъня на Познанието, но други следва да бъдат изживяни - няма друг начин. В БГ е казано, че такива просветлени души, които ти описваш, се раждат много рядко и са в резултат на множество прераждания. Също така е описано в семейството на какви родители, от коя каста се раждат тези светли души. Христос, например, не е роден в семейство на брахмани, не и според инфото, което ни дава библията. Нито апостол Павел. Затова предпочитам да не намесваме християнството, когато си говорим за източни учения. Все пак е очевидно - или поне за мен, че информацията не е почерпена директно от извора, а изворът за мен са Ведите и Упанишадите.
|