Сама знаеш, че тези неща са различни. Да, при тях човек изглежда се носи като кану в живота, но там е работата, че такъв човек е със страхотен блокаж, в следствие точно на съпротивата си, на желанията, които не са били в хармония с природата.
"Носенето по течението" при такъв човек е агония, лишено от яснота и блаженство.

При проветения човек няма никаква съпротива към нищо и нищо зло не му се случва, защото кармата му е изчерпана, негативната карма. Той живее в Блаженство, защото той е самото Блаженство. Изглежда е се носи по живота, като едно хармонично с живота колело, но той е самия живот и света.
Такъв човек не е привлечен от нищо и нищо не отблъсква. Той се движи ишен от каквото и да е егоизтично желание защото няма нужда от нещо. Той има всичко. Той има Себе Си. Той е всичкото. Каво да иска, от какво да се нуждае?
Затова той няма нужда да помага, но е самата помощ. Слънцето на живота, което няма нужда да бъде Слънце, няма нужда да свети и топли. То свети и топли по естеството си.

Разбира се, че примера и сравненията както със слъцето, така и с кануто не са идеални и не са съвършенно точни.
Нещата изглеждат наистина фантастични, но са точно такива реално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите