|
Егоизъм =/~ желание за себе си
Хората имат много грешно разбиране за егоизма, защото го считат за нещо изключително погрешно, без въобще да си дават сметка, че благодарение на този егоизъм са живи, че благодарение на него се хранят, спят, защитават се.
Пътят към Бога е отново породен от егоизъм, защото човек иска и търси за себе си Спасение/Мокша, Щастие, край на страданието и пр.
Самият Алтруизъм - в него съществува егоизма, под формата на потенция, на принцип, както в Ин съществува Ян и както в Ян съществува Ин.
Абсолютния Алтруизъм е излъчващ и на него не му пука, дали ще има кой да му се насити, но все пак, за да съществува Вечността Абсолютния Алтруизъм е осъществен по предназначение, приложен, използван.
Та там, в Алтруизма има егоизъм, макар и фин.
В Каббала нещата са казани много ясно. Писал съм ги къде ли не и безброй пъти.
Та, Творецът, според Каббала, е създал само едно единствено нещо - Желанието, т. е. Егоизма, което е наречено "Душа".
Защо му е било да създава тази Душа по-горе обясних.
По същата причина един последовател на Веданта може да се запита и да размишлява над въпроса защо му е била на Брахман да се превръща в Творение.
Един будист може да се запита от къде и за каква полза е сътворена Самсара, кой (Дхармакая) я е сътворил и прочие.
Та, според Каббала Творецът е сътворил едно единствено нещо и това нещо се нарича "Душа", или с други Думи Егоизъм.
Творецът е Абсолютен Алтруизъм, но какъв е смисъла този Алтруизъм да остане неосъществен, неизползван!?
Ето защо Творецът е създал нещо, което да може да поеме Алтруизма и да има нужда от него - Егоизма, Душата - противоположността на Твореца.
Душата сама по себе си и вътре в себе си се дели на две части - мъжка и женска, условно наречени така. Адам и Ева.
Отделно мъжката част на душата се разделя на две и женската част се разделя на две. Получаваме 4 части/вида егоизъм, различаващ се по своята гъстота/плътност.
Нека да ги изредя:
- желание за получаване заради самото получаване;
- желание за получаване заради отдаването (възможността на своя ред, след като вече си получил да дадеш);
- желание за отдаване заради получаването (който каквото дава това и получава);
- желание за отдаване заради самото отдаване (самото отдаване, само по себе си насища, дава кеф);
Всичко това е форма на егоизъм.
Буда защо е тръгнал да търси просветление/отговори/разбиране за живота?
Казват, че заради състрадателност. Не толкова заради себе си, колкото заради другите.
Обаче истинската любов не дели нещата по този начин - ако пренебрегваш себе си за сметка на другите - това е крайност; крайност е ако пренебрегваш другите за сметка на себе си. Истинската любов не дели. Тя е колкото навътре, точно толкова и навън, че даже такова разделение няма.
Та Сидхарта тръгнал да търси от състрадание, както към себе си, тъй и към другите, от страх също (те вървят ръка за ръка - състраданието и страха).
Това е егоизъм и в това няма нищо срамно, нито има нещо лошо.
Всеки, който е тръгнал да се занимава с йога, с тантра, с християнство и пр., аз, ти, всички, вършат това от егоизъм.
Всички дела, диктувани от нужда, са егоизъм.
Обаче има два вида егоизъм (Адам и Ева) - Градивен и Деградивен.
Градивният е когато искаш за себе си, но нямаш нищо против да споделяш от това което получаваш с другите, докато деградивния егоизъм е когато искаш само и единствено за себе си, без въобще да ти мина през ум да споделиш.
Всичкия този егоизъм е част от обусловеността, от Творението. Той няма нищо общо с Трансцеденталността, с Твореца, с Абсолюта, освен като образ и подобие.
Да искаш да даваш на другите - това е егоизъм, супер фин, защото в него все още присъства желанието, а щом има желание, значи има и непълнота, незадоволеност, несъвършенство, дефицит, липса някаква.
СатЧитАнанда напълно удовлятворява този дефицит и води до Пълнота и съвършенство., до липса на желания.
Да, може да има движение, действия, но няма желания. Такъв човек прилича на кану, носено от реката, без весла, без външно направление. Единствено реката /Живота/ определя на къде да се движи кануто и то е в тотална хармония с него.
Веслата - това са желанията. Ако те са нехармонични кануто се опитва да върви срещу течението на реката. Ако са относително хармонични, то кануто се движи по течението, но все още има някой (его-то), който да го направлява, чрез веслата (желанията).
Щом човек иска да споделя с другите, значи е достигнал до относителната хармония, но не и до абсолютната. Все още в него има желания.
Въпрос на съзерцание е да ги открие и анализира в себе си.
Иначе ще си мисли, че ги нема, пък те там.
|
Re: Очаквах подобно обвинение [re: edinica_nula]
