Наистина се чудя как да ти обясня? Ето твоят въпрос и как сам си отговаряш:

В отговор на:
Автор: edinica_nula

Само едно се запитай и може би ще разбереш - Защо ти е да работиш за голямото "Его"?
Защо ти е да има повече такива "егоисти"?

Извини ме, но ще ти отговоря.
За да ти е добре на теб самия и да си щастлив, защото все още твоето щастие е свързано с щастието на всички, с щастието на света и все още ти не желаеш нещастието.
Сатва Гуна.
Бодхисатва.

Все още има привличане и отблъскване. Желаеш нещата, които ти харесват и отблъскваш нещата, които считаш, че не ти се нравят, че не са готини.
Не си приел все още живота, смъртта като едно, нито кефа и болката като едно.
Не че аз съм на по-различен хал... :-)
Но това не е Нирвикалпа Самадхи и не се заблуждавам, че е.
:-)

Това е единият от вариантите които предлагаш. Другият вариант е този който не разбираш.

Във Веданта се говори за така нареченото БЕЗДЕЙНО ДЕЙСТВИЕ. Тоест, да можеш да правиш нещо, без да го правиш, да вършиш нещо, без да го вършиш. Това е крайната цел не само във Веданта, но и в Йога и в Будизъм.

Какво означава това БЕЗДЕЙНО ДЕЙСТВИЕ? Това означава, човек да върши нещо, защото разбира необходимостта от това действието да се извършва. Тогава човек върши всичко като програмиран робот. Вярно е че от действията понякога се получават приятни и неприятни емоции, но това не го вълнува, това не е мотивът който го подтиква към действие. Ако йогинът действа за да изпита дадена положителна емоция, или за да избегна някой отрицателна емоция, тогава да, това е егоизъм. Но когато се действа с разбирането че трябва да се действа, че действието е неизбежно, тогава няма егоизъм. Емоциите които съпътстват подобно действие, са просто бонус.

Другият аргумент е: Когато човек се идентифицира с тоталноста, той не може да върши егоизтично действие. Когато мислиш за себе си като за вселената, как може да ти пука за някакви емоции на твоето дребно тяло и нищожна личност? Вивекананда моли учителят си Рамакришна да отиде на лекар за да провери здравето си. Рамакришна не иска да отиде защото не вижда смисъл в това. Той казва нещо от рода на: „аз ям с устата на всички хора, чувства с чувствата на всички хора, радва се с радостта на всички хора, защо трябва да обръщам внимание на своето тяло което си отива така или иначе.” Не му пука, че ще умре. Накрая отива на лекар, не защото той иска, а защото учениците му настояват. В това няма егоизъм. Той го прави, защото учениците му искат и той им угажда.

Друг аргумент е цялата Бхагават Гита. Твоят въпрос прилича много на въпроса на Арджуна към Кришна. Защо трябва да се бие, защо трябва да води войнатата? Не е ли това егоизъм. Няма ли да е по добре да се откаже човек от войната, да се признае за победен? На Кришна му трябва цяла Бхагават Гита да убеди Арджуна, че това не е егоизтично, че той трябва да води тази война. Има начин, да се върши едно действие, без то да е егоизтично! И този начин е да се избере правилният мотив!