Гледах двете сутри 1.8 и 1.9 и стигам до извода, че избора на заглавието на книгата е свързан със сутра 1.9, където се ползва Vikalpa e правилен.

1.8 Невярно знание или илюзия е погрешно знание формирано от възприемане на нещо по друг начин от това което е.

1.8 Incorrect knowledge or illusion (viparyaya) is false knowledge formed by perceiving a thing as being other than what it really is.
(viparyayah mithya jnanam atad rupa pratistham)
•viparyayah = невярно знание, неразличаване, перверзно разбиране, грешно знание, неразбиране, некоректно знание, не виждане ясно
•mithya = на нереалното, на погрешното, грешно, илюзорно
•jnanam = разбиране, знание
•atad = не това което е
•rupa = форма, природа, явяване
•pratistham = на база на, притежаване, установен, завладяващ, стабилен, стоящ


1.9 Фантазията или въображаемото е мисловен навик, който има словесен израз и знание, но за който няма обект или съществуваща реалност.

1.9 Fantasy or imagination (vikalpa) is a thought pattern that has verbal expression and knowledge, but for which there is no such object or reality in existence.
(shabda jnana anupati vastu shunyah vikalpah)
•shabda = дума, звук, словесен израз
•jnana = чрез знание, знаейки
•anupati = отнасящ се до, на база на
•vastu = реалност, реален обект, съществуване
•shunyah = празнота, без, липса
•vikalpah = въображение, словестно объркване или илюзия, фантазия, халюцинация

Авторите не са случайни хора. Пройнов ми е преподавал Матеатически анализ в първи курс и трябва да кажа, че е безупречен в логиката. Това е невероятен човек. Дамян е също уникален. Изключително точен в подбора на думите.

Сега като гледам сутрите виждам, че вместо да критикуват погрешни научни тези, неправилни концепции за които се казва в сутра 1.8, те са решили да критикуват концепции които се определят като базирани на измислици и фантазии.

В тази сутра 1.9 се допуска все пак да има някаква реалност, която се наблюдава, но заключенията са напълно погрешни и извън реалността.

А в сутра 1.8 имаме наблюдение на реалност, но имаме концептуално объркване.
Очевидно много по-трудно е да се критикуват объркани канцепции според сутра 1.8 и много по-лесно е дадено нещо да се критикува когато то е очевидно несъстоятелно. Широката публика много по-лесно ще разбере несъответствието.
Въпроса с неправилните концепции изисква по-задълбочено познание и е по-скоро в сферата на науката.

Така че стигам до извода, че избора на думата (•vikalpah = въображение, словестно объркване или илюзия, фантазия) ясно дефинира обхвата на книгата, според сутра 1.9.

Редактирано от 9 Grass 8 на 11.11.13 14:42.