"5. Когато си се идентифицирал с цялото, с тоталноста, тогава когато помагаш на другите, ти в същност помагаш само на себе си, защото ти си тоталноста. Тогава няма себичност, няма как да работиш за "малкото его" работиш само за голямото ЕГО за АТМАН. Ако искаш наричай го това Върховна СЕБИЧНОСТ?? Няма проблеми. Наричай го върховен егоизъм, няма проблеми. Дано да има повече такива егоисти"
:-)
Ще коментирам само това, което съм цитирал.
Когато си се индентифицирал с Цялотото, с тоталността, тогава други няма.
Няма и "себе", защото за да има "себе" е нужно да има "тебе", за да има "аз", е нужно да има "ти".
Затова е нелепо Атмана да се асоциира с "аз", бил той голям, или пък огромен. Не може да бъде "аз", защото не съществува другост, която да бъде посочена като "ти", като "той", като "онова".
Това не е върховна себичност за което пишеш. Това е Савикалпа Самадхи, Сампраджнята Самадхи.
Нищо от рода на клан-недоклан, дран-недодран.
Отлично разбирам за кое пишеш, и какво искаш да посочиш, но това няма нищо общо с Нирвикалпа/Асампраджнята Самадхи.
Само едно се запитай и може би ще разбереш - Защо ти е да работиш за голямото "Его"?
Защо ти е да има повече такива "егоисти"?
Извини ме, но ще ти отговоря.
За да ти е добре на теб самия и да си щастлив, защото все още твоето щастие е свързано с щастието на всички, с щастието на света и все още ти не желаеш нещастието.
Сатва Гуна.
Бодхисатва.
Все още има привличане и отблъскване. Желаеш нещата, които ти харесват и отблъскваш нещата, които считаш, че не ти се нравят, че не са готини.
Не си приел все още живота, смъртта като едно, нито кефа и болката като едно.
Не че аз съм на по-различен хал... :-)
Но това не е Нирвикалпа Самадхи и не се заблуждавам, че е.
:-)
|