|
В отговор на:
Автор: edinica_nula
Тема: Re: Очаквах подобно обвинение
вечното щастие за мен, в моите разбирания е едно и също нещо със Сатчитананда. Когато то настъпи няма дъвкане на мръвя.
Точно така - истинското щатие е в това да видиш, че черното и бялото са едно, образно казано, че радостта и болката са едно, че страданието и кефа са едно, живота и смъртта са едно и пр. Тогава си в блаженство където и да си, както и да си, с когото и да си, независимо какво идва и се случва с теб и на теб - все блаженство е. Тоава тне се опитваш да ощастливяваш който и да е. Тогава ти ощастливяваш сам по себе си, по естесво, лишен от каквато и да е потребнос за това.
Мисля, че ще постигнем съгласие по доста неща Разумът винаги побеждава. Благодаря че махна името
Сега на спора с теб, защо не дойдеш във Фесйбук да пишеш където става впърос на тази тема? Даваш хубави аргументи, може да се води дискусия? Нали?
Иначе мисля че всичко се изглажда. Ето фактите:
1. Всеки трябва да прави нещо, дейноста е неизбежна за този който е роден
2. Живота предлага и хубави и лоши неща и те са неизбежни.
3. Този който е постигнал истинско щастие, не се влияе от това какво му се случва и какво не. Той няма нужда да прави нещо за да бъде щастлив. Може и нищо да не прави и пак да е щастлив. Но живота го кара да прави неща, това е неизбежно. Тъй като човек е постигнал висшето щастие, той си е щастлив за всичко което прави.
4. Това да помагаш на другите и да изпитваш щастие не е себичност.
5. Когато си се идентифицирал с цялото, с тоталноста, тогава когато помагаш на другите, ти в същност помагаш само на себе си, защото ти си тоталноста. Тогава няма себичност, няма как да работиш за "малкото его" работиш само за голямото ЕГО за АТМАН. Ако искаш наричай го това Върховна СЕБИЧНОСТ?? Няма проблеми. Наричай го върховен егоизъм, няма проблеми. Дано да има повече такива егоисти
|
Re: Очаквах подобно обвинение [re: edinica_nula]
