В отговор на:
Автор: edinica_nula
Тема: Re: Очаквах подобно обвинение

Защо ти е потребно? На постигналият не му е потребно нищо да дава. Той по естеството си е даващ, даваното и даването, без никаква потребност да е това. Той е това.

Дорбе се чувствам, щото съм от полза на себе си, опс на другите, щото си давам, и точно защото се чувствам добре, затова искам и искам да си давам още и още.
Тук присъства някакво условие и несъвършенство. А ако нямам възможност да си дам, да дам? Какво се случва с мен - нещастие? Какво се случва с моята потребност/с желанието ми? Неудовлетворено е.
Докато човек не осъзнае, че е самото щастие, той ще иска да осъществява щастието. След като човек познае, че е самото щастие, той спира да иска да осъществява щастието, защото той вече е това.
:-)

Вечното щастие е едно, живота е друго. Живота е постояна промяна, постояно движение. Няма застояли неща, няма статичност. Затова трябва да има действие, трябва да има постояно движение. Никой не може да остане бездеен. Включително и ти с "вечното си щастие" трябва да дъвчеш мръвки.

Истинското щастие е да се научиш да бъдеш щастлив, дори когато преживяваш болка, лишение, неудоволетвореност. Истинското щастие е в движението, а не в покоя. Защото живота е движение!

Трябва да се дава, трябва да се взема. Когато даваш или когато вземаш не означава че го правиш защото си нещастен!!! Даването и вземането се прави поради това че живота го изисква, прави се поради това, че живота е такъв!