Грешиш.
Тази потребност да се дава нещо на другите - знание, познание, доброта, любов, ласка и пр., е от егото.
Важно е да се уточни, че думата "его" значи "аз".
Та ако между мен и другите няма разлика наистина, аз няма да имам потребност да давам на другите, щото такива няма да има.
Самата потребност, същесвуването и, е нещо красноречиво.


Защо ти е потребно? На постигналият не му е потребно нищо да дава. Той по естеството си е даващ, даваното и даването, без никаква потребност да е това. Той е това.

Дорбе се чувствам, щото съм от полза на себе си, опс на другите, щото си давам, и точно защото се чувствам добре, затова искам и искам да си давам още и още.
Тук присъства някакво условие и несъвършенство. А ако нямам възможност да си дам, да дам? Какво се случва с мен - нещастие? Какво се случва с моята потребност/с желанието ми? Неудовлетворено е.
Докато човек не осъзнае, че е самото щастие, той ще иска да осъществява щастието. След като човек познае, че е самото щастие, той спира да иска да осъществява щастието, защото той вече е това.
:-)

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от edinica_nula на 10.11.13 12:53.