Очаквах подобно обвинение / Религия и мистика / Йога

В отговор на:
Автор: edinica_nula
Тема: Re: Заключение - Що е Викалпа

Желанието да споделиш познание, било то във форум, или чрез книга, или пък чрез думи лици в лице и въобще желанието да споделиш някакво познание, по какъвто и да е начин, е от его-то и най-често е проекция, свързана с това, че човек не приема съществуването на нещастието, както своето, така и чуждото.
Разбра се това не прави мен изключение, с мненията ми. :-)
Аз искам... аз не искам.

Може да е его, но може и да не е. Зависи от степента на духовно развитие. Когато духовното развитие е ниско, тоест съзнанието на човек не надхвърля кръга на собствените му интереси, тогава действително е его.

Но когато човек натрупа знания, когато започне да разбира света и своето място в него правилно, тогава нещата се променят. Йога означава човек да вижда себе си в другите, да вижда и другите в себе си, да вижда единноста на всичко. Всичко е едно, няма разлики между мен и теб, между мен и другите. Тази истина може да се осъзнае от много различни гледни точки. Например давам само една от много гледни точки:

Какво съм аз без обществото? Обществото дава на индивида възможност да прави това което му се иска. Без общество, човек няма да може да произведе дори една карфица за себе си. Помисли колко му е трябвало на Робнзон Крузо да си направи едно копче. Просто защото живее сам на остров. Когато има общество, тогава всички заедно правят възможно за отделната личност да си купи кола, да види какво има на Луната и на Марс, да обиколи земята за два дена и дори само за час. Без общество, отделната личност е безпомощна и жалка като Робинзон Крузо на острова.

Човек е „обществено животно” той има нужда от другите, не само в материалното, но и в духовното. Той има нужда от комуникация, има нужда от това да създава изкуство, литература, музика. Защо? Само за пари ли? Разбира се не! Човек има инстинктивна нужда в себе си, да помага на другите, да развеселява другите, да живее с другите. Един пише и пее музика за да може друг да я слуша. Едни пише романи за да може друг да ги чете. Един рисува картини за да може друг да им се възхищава. И едните и другите са необходими един на друг, защото човек е обществено животно, има нужда от обществото.

Човек трябва да се научи да дава на обществото това което може. Един дава музика, друг литература, трети наука, четвърти прави само копчета или връзки за обувки. Няма значение, всичко е нужно на обществото, дори и връзките за обувки. Да се дава на обществото се нарича ЯГНЯ или ЖЕРТВА. Това е истинското жертвоприношение. В Бхагават Гита са изброени 12 вида жертвоприношения, които са гръбнака на обществото. Човек е инстинктивно подтикван към жертвоприношение. Човек по инстинкт се стреми да направи нещо добро за другите. В някой хора този инстинкт е осъзнат, в други не. Тези 12 жертвоприношения са дадени в кръг, така че дори и най висшето жертвоприношение в крайна сметка е равно на най низшето. Между другото най висшето е Джнана Ягня – даване на знание. Да се критикуват другите, да им се посочват грешките е също необходимо в обществото. Вярно е че е посочено че уж било най висшето което може да се даде но….! Но в крайна сметка, даването на знание и критиката е толкова ценно за обществото, колкото и правенето на копчета. Защото 12те жертвоприношения са в кръг!

Тези които осъзнават, че да се дава на другите е тяхна вътрешна потребност, го правят и получават от това удовлетворение. Това е тяхната награда и тя не е малка. Тези които осъзнават, че са част от обществото, че са част от цялото, могат да критикуват другите и да споделят своето знание, без да имат его. Те могат да го правят не с лични мотиви, а със съзнанието, че правят Джнана Ягня, дават на обществото това което могат. И то не е нито по лошо, нито по добро от копчетата които някой друг дава. В подобно даване, няма нито грам егоизъм. Има само осъзнаване, на единството на всичко и всички. Когато пиша във форум или във фейсбук тези неща, аз уча себе си, защото другите това съм аз, незнанието на другите, е мое незнание. Всичко е едно. Как може тогава да има егоизъм. Егоизмът съществува само когато има разделение на „аз” и „другите които са не-аз”.