Другото значение на думата ВИКАЛПА в йога е по трудно да се обясни. Обяснението е от изключителна важност, и практическа и теоретическа. Моля отделете достатъчно време за да разберете обясненията. За тези които не могат да прочетат целият постинг, препоръчвам да прочетат предпоследният параграф където всичко е дадено съвсем опростено с две думи! За по упоритите търпение и успех!

Давам по Дасгупта и Радхакришнан но значително опростено за да се схване главната идея. Може да ви изглежда отегчително, но един път като се схване и човек проглежда, разбира, ориентира се в безброй писания, безброй наставления. За тези които искат по задълбочено представяне, мога да дам и съответно отправки към литература но за съжаление разполагам само на английски. Сигурен съм че има и на други езици, но аз просто не съм информиран и не зная.

Патанджали употребява думата ВИКАЛПА за трети и последен път в сутра І-42. която няма да обясняваме тук. Има две мнения сред интерпретаторите за това с какво значение е употребена тази дума. Според едната група коментатори, като някой от тези от Кувалаянанда Ашрама, думата е употребена със същото значение както е дадена в сутра І-9. в смисъл на ИЛЮЗИЯ тоест на „не съществуващ реално обект”.

По голямата част от коментаторите на сутрите обаче приемат, че в сутра І-42 думата ВИКАЛПА е употребена в смисъл така както се употребява във Веданта – „ПРЕДНАМЕРЕНО РАЗМИШЛЕНИЕ”.

Във Веданта е прието да съществуват само две групи самадхи, Савикалпа и Нирвикалпа самадхи. В тези понятия се вижда, че присъства думата ВИКАЛПА. Какво означава това?

Най напред ще обясним с пример като въведем три нови термина:
-Санкалпа което означава „запитване”
-НИР-ВИКАЛПА-КА което означава НЕопределено възприятие
-СА-ВИКАЛПА-КА което означава определено възприятие

Ако се движим в здрач и виждаме в далечината някакъв обект. Това първоначално възприятие се нарича НИРВИКАЛПАКА тоест „неопределено възприятие”! Умът прави „Санкалпа”, тоест умът се „самозапитва”: „Какво е това?”. Ние първоначално не сме сигурни какво точно е това - може да е човек, може да е животно, може да е камък и т.н. знаем само че е нещо неопределено. Будхи, тоест интелекта или различаващият принцип в нас се нуждае от повече информация. Когато се приближим достатъчно, тогава виждаме силует на човек, крака, ръце, глава, виждаме как той също ходи. Будхи е категоричен, прави заключение, че това е човек. Това възприятие се нарича САВИКАЛПАКА, тоест това е вече „определено възприятие”!

Обаче умът не е спокоен и отново прави „Санкалпа”, тоест отново се „самозапитва”: „Какъв е този човек?” „Мъж ли е, жена ли е?” Когато умът си зададе такъв въпрос, тогава възприятието което е било „определено” тоест САВИКАЛПАКА, се превръща отново в НИРВИКАЛПАКА неопределено възприятие. Ние знаем само, че срещу нас се движи човек, но не знаем нищо повече. Когато дистанцията стане достатъчно малка, може да се различи, че това е мъж. Сега възприятието отново се превръща в „САВИКАЛПАКА или определено възприятие.

Умът отново прави Санкалпа, тоест отново си задава разни въпроси: „Кой е този мъж, приятел ли е или непознат?” Когато човекът съвсем се приближи съвсем, ние различаваме, че той е наш стар познат. Сега отново знанието което имаме за него става „определено” тоест САВИКАЛПАКА.

Може да продължим нататък. Това „определено” възприятие да стане неопределено, просто като умът отново си задава някакъв въпрос от рода на: В добро здраве ли е нашият приятел? В добро настроение ли е нашият приятел? и т.н. Тогава отново възприятието което е било САВИКАЛПАКА ще стане НИРВИКАЛПАКА тоест от определено ще стане на неопределено възприятие.

Така се получава една верига от задаване на въпроси и отговори, посредством която се получава едно по добро и по точно възприятие!!!!

Мисля, че вече се разбира идеята. Ума (манас) си „задава въпроси (т.е. синтезира-Санкалпа) и размишлява върху тях (т.е. абстрахира- Викалпа)”. Така целият този процес се нарича Санкалпа-Викалпа (според Вачаспати Мишра) или само Викалпа (според Виджнана Бхикшу, който отрича, че манас може да прави синтез). Всеки процес на познание се състои точно от такива вериги на постоянно уточняване на възприятието.

Сега вече стигаме до двете самадхита във Веданта. Низшето самадхи наречено Савикалпа е това което е придружено от размисъл, от уточняване какъв точно е обектът на медитация. При Висшето Самадхи наречено Нирвикалпа няма размисъл, при него обектът на наблюдение свети в ума на йогина сам по себе си и няма нужда от уточнения. При Нирвикалпа умът е задоволен от възприятието и в него не възникват въпроси. На Нирвикалпа самадхи съответства Дхарма Мегха Самадхи от сутрите. Всички останали самадхита описани от Патанджали съответстват на Савикалпа самадхи във Веданта.


Накрая ако трябва да се каже с две думи всичко писано по горе, без да се употребяват специални термини, тогава ще го кажем така: Когато човек седне да медитира и постигне низшата форма на самадхи, той трябва да прави анализи, разни логически заключения за да му просветне, да осъзнае какво представлява обекта на медитация. Но във най висшата форма на самадхи, когато той получава просветление, тоест когато разбира какво точно представлява неговото истинско АЗ, какво точно представлява Атман, той няма нужда да прави никакви заключения, никакви логически разсъждения, достатъчно е само да го „види” или „осъзнае” обекта на медитация който в случаят е Атман. Няма нужда от размишления тоест от Викалпа.

И така най накрая стигнахме до второто определение на думата Викалпа в Йога. Това е вид разсъждение, размишление. Точно това Димитър Пройнов не е разбрал и поради това употребява думата Викалпа неправилно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите