Re: Има ли Православни тук? / Религия и мистика / Йога

Св. Симеон Нови Богослов

"Слово петдесет и шесто
...

Живееше в Константинопол човек, на име Георгий, младеж на двадесетгодишна възраст. Това бе в наши дни и е в нашите спомени. Той бе красив по лице и в неговата походка, в начина, по който се държеше и общуваше, имаше нещо показно; така че поради тази причина за него правеха най-различни недобри предположения ония, които гледат единствено на външността и като не знаят какво е скрито вътре във всеки човек, съдят погрешно за другите. Той се запозна с някакъв монах, който живееше в един от константинополските манастири и който бе свят човек; и като му откри съкровените тайни на сърцето си, му сподели и това, че силно жадува спасението на своята душа. След като го поучи както следва и му даде да извършва неголямо правило, честният старец му даде още и книжката на св. Марк Подвижник, в която той пише за духовния закон. Младежът прие тази книжка с такава любов и с такова благоговение, като да му бе пратена тя от Самия Бог, и силно повярва в нея, надявайки се да получи голяма полза и добър плод. Затова той я четеше с голямо усърдие и внимание и като я прочете цялата, получи голяма полза от всичките нейни глави. Но от всичките глави, най-вече три се запечатаха в сърцето му. Първата: “Като търсиш изцеление, грижи се за съвестта (внимателно се вслушвай в нея); и което тя ти казва - това и направи, и ще получиш полза” (глав. 69). Втората: “Този, който търси (очаква да получи) действеността на Светия Дух, преди да е изпълнил заповедите, е подобен на купен с пари роб, който още в мига, когато са го купили, иска заедно с платените за него пари да му подпишат и свободата” (гл. 64 - за желаещ. да се оправд. чрез дела). Третата: “Този, който се моли телесно и все още няма духовен разум, е подобен на слепеца, който викаше: Сине Давидов, помилуй ме! (Марк. 10:48) А друг един, който по-преди бе сляп, когато прогледна и видя Господа, вече не го наричаше Син Давидов, но Го изповяда като Син Божий (Иоан. 9:35, 38)” (гл. 13, 14 за дух. закон). Тези три глави много му се понравиха и той повярва, че ако внимава над съвестта си, както учи първата глава, ще получи изцеление (на душевните немощи); чрез изпълняването на заповедите ще постигне действеността на Светия Дух, както учи втората глава, а чрез благодатта на Светия Дух ще прогледне духовно и ще види неизказаната красота на Господа, както обещава третата глава. - И той бе уязвен с любов към тази красота и макар че все още не я бе видял, силно я възжела и усърдно се стремеше към нея, с надеждата накрая да я види.

При все това, той обаче не вършеше нищо особено (както ме уверяваше под клетва), освен това, че всяка вечер неизменно изпълняваше онова неголямо правило, което му бе дал старецът, и само след като вече го бил изпълнил, лягал в постелята си и заспивал. Но след време съвестта започнала да му говори: направи още няколко поклона, прочети и няколко други псалми, кажи колкото можеш повече пъти: Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Той охотно се покорявал на съвестта си и вършел всичко това, което тя му внушавала, без да размишлява, сякаш то му било заповядвано от Самия Бог; и нито веднъж той не легнал да спи така, че съвестта му да го изобличава, като му казва: защо ти не направи това и това? Така, винаги се покорявал на съвестта си и никога не оставял неизпълнено това, което тя му внушавала да направи. А тя с всеки ден прибавяла все повече и повече неща към обичайното му правило и за немного дни неговото вечерно молитвословие нараснало и се превърнало в дълго последование. През деня той ходел в палатите на един патриций и върху него лежала грижата за набавянето на всичко потребно за живеещите там хора. А всеки ден вечерта си отивал оттук и никой не знаел какво върши той у дома си. А той и сълзи в изобилие проливал от очите си, и много пъти прекланял колене, падайки по лице на земята; когато заставал на молитва, държал нозете си близо една до друга и стоял неподвижно; и към Пресвета Богородица четял молитви с болка в сърцето, с въздишки и сълзи; а когато се обръщал към Христа Господа, падал пред пречистите Му нозе, сякаш Той телесно го е посетил, и Го умолявал да се смили над него, така както някога (проявил милост) към слепия, и да дарува зрение на душевните му очи. Понеже с всяка вечер неговата молитва ставала по-дълга, накрая той започнал да остава на молитва дори до полунощ; но през цялото време, докато се молел, не позволявал да го обхване леността, нито допускал да изпадне в нерадение, нито отпускал членовете на своето тяло, нито очите си обръщал встрани или нагоре, за да погледне към каквото и да било, а стоял неподвижно, като някой стълб или като безтелесен.

Веднъж, когато той стоял така на молитва и казвал повече с ума, отколкото с устата си: Боже, бъди милостив към мене грешния!, внезапно свише слязло върху него пресветло божествено озарение (сияние) и изпълнило цялото онова място. Тогава този младеж забравил вече, че се намира в стая и под покрив, защото във всички посоки виждал единствено светлината; той не знаел даже дали е стъпил с нозете си на земята, за нищо от света нямал вече грижа и в мисълта му тогава нямало нищо от онова, което обикновено идва на ум у тези, които носят човешка плът, но бил целият проникнат от онази невеществена светлина и му се струвало, че и сам той е станал светлина; забравил той тогава целия свят и се изпълнил със сълзи и с неизказана радост. След това умът му възлязъл на небесата и той видял там друга светлина, по-светла от тази, която го заобикаляла. И за негово изумление, му се сторило, че в края на тази светлина стои споменатият по-горе свят и равноангелен старец, който му дал заповедта за неголямото молитвено правило и книжката на св. Марк Подвижник. Щом чух това от младежа, аз си помислих, че много му е помогнала молитвата на стареца и че Бог е дал това видение на юношата, за да му покаже на каква висота на добродетелта стои онзи старец. Когато видението свършило и младежът дошъл на себе си, той се намерил (както говореше после) целият изпълнен с радост и възторг и плачел от цялото си сърце, което било пълно със сълзи и с неописуема сладост. Накрая той легнал в постелята си, но начаса пропял петел и известил, че вече е станало полунощ. Немного след това прозвучал призивът за утреня в църквата и юношата станал, за да прочете според обичая си последованието на утренята. Така той въобще не спал в тази нощ; дори и на ум не му идвало да се предаде на съня.

Случи се това както знае Господ, Който и извърши това, по какъвто начин Му бе угодно. А този младеж нищо особено не вършеше, освен това, че с твърда вяра и с неусъмняваща се надежда всякога точно изпълняваше даденото му от стареца правило и прочетеното от книжката наставление. И никой да не казва, че той вършеше това, за да провери. Това и на ум не му идваше. Който изпитва (подлага на проверка), той няма твърда вяра; но като отстрани от себе си всеки страстен и самоугодлив помисъл, този юноша така много се грижеше за точното изпълнение на това, което му внушаваше съвестта, че у него изчезна вече всякакво съчувствие (влечение, чувствителност) към нещата от този свят, дори и храна и питие не приемаше с услада или до насита.

Чухте ли, братя мои, какво може да направи вярата в Бога, засвидетелствана чрез добри дела? Разбрахте ли, че нито младостта някак вреди, нито пък старостта ползва, когато има разум и страх Божий? Познахте ли, че нито светът и житейските дела пречат на изпълняването на заповедите Божии, когато има ревност и внимание? Нито пък безмълвието и отстраняването от света ползват, когато властват леността и нерадението? Всички ние, когато слушаме за Давид и се удивяваме от него, казваме: един беше Давид и друг като него не е имало; но ето погледнете, в този младеж се прояви нещо по-голямо, отколкото в Давид. Давид прие свидетелство от Бога, помазан бе за цар и пророк, получи Светия Дух и имаше много свидетелства в Бога. Затова, когато съгреши и загуби благодатта на Светия Дух и пророческия дар, и бе отлъчен от обичайното за него събеседване с Бога - какво чудно има тук, че той, като си спомни за благодатта, от която отпадна, отново потърси от Бога изгубените блага? Но този младеж нищо такова не притежаваше, а бе свързан от светските дела, грижеше се само за временното, а за нещо по-високо от земята нямаше време дори да помисли, но - дивни са пътищата на Господа! - едва-що чу нещо малко от онзи свят старец и прочете тези три глави от авва Марк, веднага без никакво съмнение повярва на чутото и написаното и с непоколебима надежда го приложи на дело; и с неголямото правило, което извършваше вследствие на това, се сподоби да възвиси ума си до небесата, като измоли милостта на Майката на Господа, чрез Нейните молитви умилостиви Бога и привлече върху себе си благодатта на Светия Дух, която с такава сила го осени, че той се сподоби да види светлината, която мнозина желаят да видят, но не мнозина се сподобяват. Този младеж нито дълги пости спазваше, нито спеше на земята, нито носеше власеница, нито излезе от този свят телесно, а само духовно - чрез разположението на душата; и с неголямото бдение, което извършваше, се показа по-голям от дивния Лот, който живееше в Содом, или по-добре да кажем - показа се като ангел в човешко тяло, видимо - човек, а ангел според устроението на ума. За което се и сподоби да види онази пресладостна светлина на духовното Слънце на правдата, нашия Господ Иисус Христос, която светлина му засвидетелства, че той ще възприеме и бъдещата светлина. И справедливо: защото любовта и сърдечното му прилепяване към Бога направиха той да излезе от себе си, откъснаха духа му и от този свят, и от собственото му естество, и от всички предмети, и го направиха целия светлина от Светия Дух, въпреки че при все това той живееше посред града и управляваше цял дом, и се грижеше за робите и свободните, и вършеше всичко, което е потребно за сегашния живот.

Достатъчно е това за похвала на юношата, а и за да подтикне вас да дойдете до същата тази любов, като му подражавате; или желаете аз да ви кажа и друго някое по-голямо нещо, което, може би, дори и слухът ви не ще бъде в състояние да възприеме?"