Re: Има ли Православни тук? / Религия и мистика / Йога

Преподобни Теогност

"За дейния и съзерцателния живот, за свещенството, чийто акростих е следният:
На всепреподобните отци, Лазар и Варлаам бедният откъм всичко Теогност, най недостойният от всички живеещи на този свят.

1. Знай, че притежаваш истинската добродетел тогава, когато всичко което е на земята ти смяташ за нищо, винаги имайки чистосърдечната готовност да се преселиш при Господа. Ако искаш да бъдеш познат от Бога, колкото се може повече бъди незнаен за хората.

2. Пази се от излишните телесни утешения и се въздържай от тях, за да не намалят те цената на трудовете ти. Смятай за лишение не липсата на чувствени наслади, а отпадането чрез вкусването им от по-добро.

3. С цялото си същество се смятай за мравка и червей, за да станеш Богосъзиждан човек: понеже ако го няма първото, не ще го има и второто. Колкото понижиш мнението си за себе си, толкова ще се издигнеш в действителност. Когато се смяташ за нищо пред лицето на Господа, подобно на Псалмопевеца (Пс. 38:6), тогава ти си съкровено велик в малкото; и когато съзнаваш, че нямаш нищо и не знаеш нищо, тогава си богат и с деяния, и с разум, похвални пред Господа.

4. Строши гръбнака на грешника и лукавия (на сластолюбието, казвам, и лукавството), от които се ражда всяко зло; строши го с въздържание и смирена кротост: та дори и строго да ти бъдат търсени грехове по време на съда, нищо такова да не се намери у тебе. Понеже прегрешенията се изглаждат, когато ние, намразвайки причините, които са ги предизвикали започнем да воюваме с тях; и първото ни поражение бъде възнаградено с крайна победа.

5. Няма нищо по-хубаво от чистата молитва, от която като от извор извират всички добродетели, - благоразумието и кротостта, любовта, въздържанието и сълзите заради свише слизащото застъпничество и утешение. Нейна същина е вниманието на ума към това, което се произнася от езика и се мисли при това от него, както и постояннното и ненаситно желание за събеседване с Бога, тогава, когато умът чрез съзерцаването на съществуващото се устремява след своя Владетел с пламенна любов, желаейки да открие Невидимия, и срещайки мрака, който го покрива, пак се завръща в себе си с всеблагоговейно смирение, задоволявайки се с това, което за негова полза се открива на съзерцанието, и утешавайки се с това. Той пребивава при това в благата надежда напълно да постигне желаното, тогава, когато ще свърши виждането като през огледало, и ще дойде непрестанното познание лице с лице (1 Кор. 13:12).

6. Въздържай се от високи съзерцания, ако още не си достигнал пълното безстрастие, не преследвай онова, което не можеш да настигнеш и не търси това, което надвишава силите ти. Ако желаеш, е казал някой, да станеш богослов и съзерцател, по пътя на живота си се изкачи до това и с чистота придобий чистото (Богопознание). Споменавайки богословието, нека ти напомня, - не се изкачвай по неговите висоти до безкрай, а знай, че не можем ние, хранещи се още с млякото на добродетелите, да се осмеляваме да се издигаме до там, за да не загубим перата си напразно, както става с малките птиченца, макар и сладостта на познанието силно да привлича желанието. Когато пък, се очистим чрез целомъдрието и сълзите си, се издигнем над земята като Илия и Авакум, предизвестявайки или предизобразявайки бъдещото наше отнасяне на облаците, и чрез чиста, съзерцателна и съсредоточена молитва, се освободим от сетивното, подирим Бога, чак тогава може би ще се докоснем малко и до богословието.

7. Също така, и ако желаеш да се удостоиш с Божественото познание и озарение на ума, обикни преди това мирния и безмълвен живот, и изпразнен от всичко, познай себе си и Бога. Ако сториш това; то вече нищо не ще те възпрепятства, като в слаб повей на вятъра (гласе хлада тонка), при твоята вътрешна нагласа, бидейки чист и несмущаван от никаква страст, да умосъзреш Невидимия за всички, Който ти благовести спасението ти, посредством достоверното ти Негово познание."