Какво означава думата Викалпа, и до колко е оправдано нейната употреба като заглавие на книгата? Каква грешка прави авторът на книгата Димитър Пройнов? Поне от това което прочетох в книгата излиза, че той не разбира правилно значението на думата Викалпа.

Според речника на Мониер Уйлямс, думата ВИКАЛПА има множество значения, които изброявам: избор, различен, изкуство, съмнение, умствено занимание, хитрост, нерешителност, фантазия, редуване, разнообразие, въображение, позволение на правило дали да се спазва или не, разграничение, нерешителност, промяна, колебание, мислене, допускането на избор или нещо алтернативно, интервалът между две калпи, антитеза на противоположностите, изчисляване, бог, отчет, приемане, разлики във възприятието, междинна калпа, невярна представа.

Авторът на книгата разбира, че не може да се вземе безразборно което и да е от споменатите по горе значения на думата, без да се има предвид контекста в който тя ще се употреби. Пройнов правилно се ориентира, като на стр. 9 той подчертава, че използва определението на Патанджали за думата Викалпа. Това е правилно решение, тъй като става въпрос за йога.

Но точно тук започва неговата грешка. Той разбира НЕПРАВИЛНО значението на думата, не разбира обясненията на Патанджали и поради това употребява неправилно думата Викалпа, не в смисъла в който тя се употребява в сутрите. Подобна неправилна употреба и неразбиране, води до изопачаване на цялостното представяне на йога и в крайна сметка до объркване и неразбиране на системата на йога като цяло.

Учудващо е, че подобна грешка и неразбиране на думата ВИКАЛПА се прави от Димитър Пройнов, човек който има претенциите, че разбира йога. Ако беше някой начинаещ, би било простено, все пак това изисква известна подготовка и задълбочаване в материята. Но да се разбере по погрешен начин думата Викалпа от един човек с претенции за познавач е недопустимо. Ще дам подробно обяснение на истинското значение на думата и на грешката която е направена.

Патанджали употребява думата ВИКАЛПА на три места - в сутри І-6, І-9 и І-42.

От сутра І-6. се разбира, че Викалпа е една от петте мисловни модификации, които съзнанието на човек приема, когато той не е в състояние на йога. Те са: 1.Прамана (истинно познание), 2.Випаряя (погрешно познание), 3.Викалпа (фантазия, илюзия), 4.Нидра (Сън със съновидение и без съновидение), 5.Смрити (Памет)

В случаят е важно да се вземат предвид две от тези 5 модификации - 2.Випаряя (погрешно познание) и 3.Викалпа (фантазия, илюзия). Ще обясним с примери, каква е разликата между тези две състояния на съзнанието.

Викалпа според сутра І-9. е фантазия, илюзия която произлиза от знание базирано на думи при което няма реално съществуващ обект. Двата класически примера са:
- Сасасранга – рога на заек. Рогата са реално съществуващ обект. Заека също е реално съществуващ обект. Но съчетанието на тези две думи не води до реално съществуващ обект.
- Вандхя Путра – син на бездетна жена. От една страна бездетни жени има. От друга страна всеки мъж е син на някой жена. И двете думи сами по себе си имат реално съществуване. Но когато бъдат свързани, се получава противоречие. Не е възможно бездетна жена да има син. Ако тя има син, тогава тя не е бездетна.

Випаряя според сутра І-8. е вид погрешно познание, погрешно схващане на качествата, формата, предназначението и т.н. на даден обект, с друга форма, качества, предназначение, които са напълно различни от действителните. Класическият пример който се дава е този с въжето и змията. В полуздрач, човек не вижда добре, и въжето което стои пред него, той го взема за змия.

След класическите примери, ще дам един мой пример, който мисля, че ще изясни напълно разликите между двете определения. Да речем, че някой туземец негър и неговото дете, които не са много умни, посетят нашата столица и видят храм паметника Александър Невски. Без да пита, без да разучи, без да се интересува, негъра прави заключение, че това е джамия защото не е виждал нищо друго освен джамии. Когато се върне в своето племе в Африка, той разправя на другите хора, че в центъра на София има една много хубава и голяма джамия. ТОВА Е ВИПАРЯ! Това е неправилно познание. Джамии може да има, те реално съществуват, но това е неправилно знание.

Да речем че детето на негъра е много впечатлително, и току що са му чели приказките за баба Яга и то започне да си фантазира, започне да му се привиждат разни неща. Когато се върне обратно в племето, то може да разправя на другите деца, че в центъра на София има една голяма сграда Александър Невски, която стои на четири кози крака и всяка вечер обикаля из улиците на града. ТОВА Е ВИКАЛПА! На такова "знание" няма абсолютно никакъв реално съответстващ обект. Никой никъде не е виждал сграда на кози крака да ходи по улиците.

И така разликата между Випаряя и Викалпа е, че едната се отнася към погрешно и неточно възприемане на един обект, докато другата се отнася към създадени във въображението обекти които въобще не могат да съществуват на практика.

В цялата си книга, Димитър Пройнов обърква постоянно думите Викалпа и Випаря. В същност, той изобщо не използва думата Випаря, той нарича с думата Викалпа, всяко погрешно знание, всяка Випаря той я означава като Викалпа.